Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Към края на 1947 г. поради често пиянство и невъздържаност става нежелан в службата на Макнийл. Намерена му е длъжност в отдела за информационно проучване и пропаганда. Бърджис продължава да пие и това подтиква негов приятел да запише в дневника си: „О, Боже, колко тъжно, истински тъжно нещо е това пиене! Гай притежаваше един от най-пъргавите и остри умове, които познавах.“
Порицан от Министерството на външните работи не само за другите му непристойни прояви, но и за една необуздана ваканция в Танжер, Бърджис получава още един шанс. През есента на 1950 г. е назначен за втори секретар с неясно формулирани задължения в британското посолство във Вашингтон.
Като дипломат се занимава с въпроси, свързани с Корейската война, започнала през юни 1950 г. В посолството е и Ким Филби, който е координатор на дейността на МИ–6, ЦРУ и ФБР. Така по време на Корейската война руснаците получават високосекретна информация от 2 източника в Съединените щати, а също и от Маклийн, който отговаря за американското бюро в Министерството на външните работи в Лондон.
Пристигайки във Вашингтон през лятото на 1950 г., Бърджис се настанява да живее при семейство Филби и техните 5 деца. Една вечер по време на парти Бърджис се прибира пиян и без да е поканен, влиза при гостите. С поведението си отвращава всички присъстващи, повечето от които са служители на ФБР и ЦРУ. Сред тях са и ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН от ЦРУ и УИЛЯМ ХАРВИ от ФБР. Бърджис нагрубява Либи — съпругата на Харви, и прибавя нов враг към вече дългия списък. Харви започва да рови в миналото на Бърджис и Филби, но не открива достатъчно доказателства, за да потвърди нарастващите си съмнения.
През януари 1951 г. Филби научава, че декодировчиците, работещи над секретния проект ВЕНОНА, имат сведения, които могат да изобличат Маклийн като съветски шпионин. Той иска да предупреди Маклийн, който по това време е в Лондон, но не може да поеме риска да му изпрати телеграма или да му телефонира. Бърджис се заема да свърши тази работа. Той решава да направи така, че да го изгонят от посолството, да се върне в Лондон и лично да предупреди Маклийн. За Бърджис некултурното държане не е проблем, затова той продължава да обижда и да отвращава британски и американски домакини и гости. Падението му е окончателно през април след лудо шофиране в открития си линкълн по пътя за Чарлстън, Южна Каролина, където трябва да представя Великобритания на военна конференция в „цитаделата“ — секретна военна академия на САЩ. Във Вирджиния получава 3 глоби за превишена скорост и са регистрирани няколко груби обиди на полицаи от щата. Вбесеният губернатор на Вирджиния с помощта на Държавния департамент прави оплакване до посланика на Великобритания, който от своя страна веднага връща Бърджис в Лондон.
След пристигането си в Лондон Бърджис се свързва с Блънт, който предава новините за Маклийн на съветския си агентурист Юрий Модин. Той на свой ред иска незабавни инструкции от ЦЕНТЪРА — името, с което е позната щабквартирата на НКВД в Москва. Центърът дава съгласието си Маклийн да напусне Англия.
Маклийн, който е под НАБЛЮДЕНИЕ, се среща с Бърджис в клуба Риформ. Въпреки риска Филби изпраща телеграма на Бърджис уж за оставената му във Вашингтон кола. „Тук става прекалено горещо“, е краят на съобщението. На 25 май 1951 г. Бърджис избягва с Маклийн. (Вж. МАКЛИЙН, ДОНАЛД.) Следователите от МИ–5 решават да претърсят апартамента на Бърджис и се обръщат към Блънт да им даде ключ. Блънт взема ключ от един от любовниците на Бърджис, но преди да го даде на МИ–5, го дава на оперативните работници от НКВД. „Този невероятен, почти комичен късмет — пише Модин — ни даде няколко часа, за да разтребим след Бърджис и да унищожим всичко, което можеше да компрометира нас или някой от агентите ни.“
Бърджис и Маклийн са държани месеци наред в различни жилища в Куйбишев (сега Самара), преди да им бъде разрешено да живеят в столицата. Бърджис линее в Москва и никога не го напуска надеждата, че един ден ще се завърне в Англия. За разлика от Маклийн той не успява да се приспособи към новия си живот. Хомосексуалността е проблем в Москва, но според Модин Бърджис „имаше официален любовник и още много неофициални“.
Бърджис се запознава с една английска актриса на турне в Москва и успява да я убеди да вземе мерките му, за да му ушият костюм в Англия. Въз основа на тази случка по-късно е създаден ФИЛМЪТ „Един англичанин в чужбина“ („An Englishman Abroad“).
През 1963 г. Бърджис умира от атеросклероза, Филби, който е пристигнал в Москва малко преди това, отказва да отиде на погребението. (Според НАЙДЖЪЛ УЕСТ във „Въпрос на доверие“ („A Matter of Trust“, 1982) Бърджис „на смъртното си легло обвинява Филби, че е британски агент“. Бърджис може и да е вярвал в това, но повечето разузнавачи не приемат такова твърдение.) Маклийн чете надгробното слово. Прахът на Бърджис по-късно е погребан в църковно гробище в Англия.