Натиснете Enter ако смеете… [bg]

На вечерята снощи Нейтън Грей беше споменал, че обикновените потребители, главно частни лица, не бяха обект на проблемите, засегнали голяма част от индустрията. Това предполагаше съществуването на няколко възможности: нарушителят възприема себе си като един от тях, тоест е член на виртуалното общество; той се интересува само от по-мащабните търговски и социални организации или просто няма необходимите ресурси, за да тормози всички. Наистина беше доста за някого, или група лица, да следи дейността на петдесет милиона души дори и с помощта на компютър.

Повечето правителства не биха могли да се справят с подобна задача, независимо колко усилия ще им струва.

Ръсел отби в първото разклонение, излезе от магистралата и потърси най-близкия търговски център. Първият, който откри, не предлагаше електроника, но във втория имаше щанд с офис техника. Тя измъкна своята „Мастъркард“, влезе и обясни на продавача какво й е нужно.

Избра си малка система с осем мегабайта памет и 540 мегабайтов хард диск. Купи си CD-ROM и евтин матричен принтер. Успя да устои на примамливите описания на мултимедийната звукова система, но си взе добра комуникационна програма, текстов редактор и електронна таблица. И безплатната счетоводна програма, разбира се. Основният пакет включваше операционна система, „Уиндоус“ — графичен интерфейс и няколко компактдиска, — енциклопедия, игри и още няколко, които не я интересуваха особено. Плюс програмите, осигурени от по-популярните комуникационни мрежи.

Продавачът й помогна да натовари всичко в колата си. Луан се обади в службата, че ще закъснее, и се прибра в апартамента си. Четири пъти се връща до колата, докато пренесе всички кашони в хола си.