Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Соумс кимна.
— И аз бих желал да видя лично какво е направил — продължи Джеймс. — Ще намина да ви взема.
— Аз отивам с влак — отвърна Соумс. — Щом искаш да отидете и ти, Айрин може би ще дойде с теб; но все пак не знам.
Той даде знак на сервитьора да донесе сметката. Плати я Джеймс.
Разделиха се пред „Свети Павел“. Соумс тръгна към гарата. Джеймс все омнибуса към западната страна на града.
Настани се в ъгъла до кондуктора, откъдето дългите му крака пречеха на пътниците да минават, и поглеждаше враждебно всеки новодошъл, сякаш никой нямаше право да диша същия въздух.
Смяташе да използва днешния случай и да поговори с Айрин. Една дума, казана навреме, спестява девет; а сега, когато щеше да живее вън от града, имаше възможност да започне нов живот! Той знаеше, че Соумс едва ли щеше да търпи нещата да продължават така.
Не му мина през ум да уточни какво подразбира под думите „да продължават така“; те бяха неопределени и подхождаха напълно на един Форсайт. А следобед Джеймс ставаше винаги по-смел.
Щом се прибра в къщи, поръча за каретата, като добави, че ще вземе и лакея. Искаше да прояви внимание към снаха си, да я предразположи към откровеност.
Когато му отвориха на № 62, Айрин пееше в стаята си и той веднага спомена това пред прислужницата, за да не го отпратят под предлог, че я няма.
Да, мисис Соумс си е вкъщи, но момичето не знаеше дали приема.
С бързина, удивлявала винаги ония, които съдеха по дългата му фигура и унесено изражение, Джеймс тръгна към гостната, преди да съобщят за идването му. Намери Айрин седнала пред пианото, но престанала да свири — очевидно, за да чуе разговора в антрето. Поздрави го, без да му се усмихне.
— Свекърва ти е на легло — започна той с надежда да пробуди съчувствие. — Дойдох с каретата. Бъди добра да си сложите шапката. Ще идем да се поразходим. Имате нужда от въздух.
Айрин го погледна, сякаш се готвеше да му откаже, но промени решението си. Качи се в стаята си и се върна с шапка.
— Къде ще ме водите? — запита тя.
— Ще идем просто до Робин Хил — измърмори бързо Джеймс; — конете трябва да се пораздвижат, а пък и аз бих искал да видя какво става там.
Айрин се поколеба, но пак смени решението си и се качи в каретата. Джеймс не се отделяше от нея, сякаш се боеше да не му се изплъзне.
Бяха минали повече от половината път, когато заговори:
— Соумс така те обича… не позволява да с каже нищо против теб; защо не проявяваш повечко обич към него?
Айрин се изчерви и каза тихо:
— Не мога да проявя това, което не изпитвам.
Джеймс я погледна остро; чувстваше, че тук, в своя екипаж, със своите коне и прислуга, той е господар на положението. Тя не можеше да го отпрати; нито да се изложи с някоя сцена пред прислугата.
— Не мога да те разбера — започна той. — Соумс е много добър съпруг.
Айрин отговори толкова тихо, че думите й почти потънаха в уличния шум. Той дочу само:
— Не е ваш съпруг!
— Какво искаш? Той ти дава всичко, каквото пожелаеш. Готов е да те води, дето пожелаеш, построи ти къща извън града. А ти нямаш никакви собствени средства.
— Нямам.
Джеймс я погледна отново; не можеше да разбере изражението й. Изглеждаше, като че ли ей сега ще заплаче, а при това…
— Убеден съм — промълви бързо той, — че всички се стараем да бъдем добри към теб…
Устните на Айрин потрепераха; Джеймс зърна със смущение, че една сълза се търкулна по бузата й. Усети, че нещо го задушава в гърлото.
— Всички те обичаме — продължи той. — Стига само ти… — Без малко не каза: „да се държиш както трябва“, но промени навреме заключението си: — Стига само да му бъдеш по-истинска съпруга.
Айрин не отговори и Джеймс млъкна. В мълчанието й имаш нещо, което го объркваше; тя мълчеше не от упоритост, а по-скоро от съгласие с всичко, което бе намерил за уместно да й каже. И не можеше да разбере защо.
Но Джеймс не умееше дълго да мълчи.
— Предполагам — подхвана отново той, — че Босини ще се ожени скоро за Джун?
Лицето на Айрин се промени.
— Не зная — каза тя. — Нея трябва да питате.
— Писа ли ви тя?
— Не.
— Така ли? — учуди се Джеймс. — А пък аз мислех, че сте много добри приятелки.
Айрин се обърна към него.
— Пак нея трябва да питате — каза тя.
— Хм… — отвърна развълнувано Джеймс, уплашен от погледа й. — Странно, че не мога да получа ясен отговор на един ясен въпрос, но няма що.