Робинята

и нищо срещу тях. Подвивам опашка и прекосявам Америка, за да се върна в родния си град.

Ще падна в дупката на старческите си години и никой няма да ме помни. Поне така си

мисля, докато шофирам по магистралата. Хълмистата част и Елънсбърг се появяват в

долината, огрени от златистото залязващо слънце.

За двайсет години няма никаква разлика. Сградите на колежа все още се издигат като

неоготически кралици от равнината, разнообразена само с леката издутина на хълм Крейг и

белия гръбнак на стадиона. Пред мен фучат коли и рубинените им стопове изчезват в

гърлото на града. Свалям прозореца си. Горещ вятър погалва лицето ми. Приятна и чиста

миризма като уханието на първия ми любовник в нощта, когато загубих девствеността си на

хлътналото легло в общежитието. Той беше отхранен с царевица жребец с яки крайници и

мощен член. Бях забравила колко обичах този аромат и вкуса му в устата и дробовете ми. Бях

забравила прекалено много неща.

Ярки светлини огряват края на града, кръгове в бонбонени цветове се въртят над къщите

и дърветата. Изчезват, когато навлизам навътре в долината, но след като вече ги видях, знам

за какво да се ослушвам. Музика от латерна над шума от тълпите. Звуците и светлините

означават, че в града има панаир, а с панаира идва и родеото: коне и бикове и мъжете с тях.

Утре ще прекося Каскадите10, ще стигна до къщата, в която съм родена, и ще се

промъкна вътре. Ще седя до прозореца и ще си припомня всичко, което загубих в живота,

защото вечно мечтаех за нещо друго. Малкото градче под мен е последното мънисто в

огърлицата, която се къса от години. Скоро и то ще изпадне. Ще ми остане само връзка,

която не ме свързва с нищо, освен с безполезните ми детски мечти.

Тогава старата ми фантазия нахлува в мозъка ми и отблъсва действителността настрани.

Намествам се на седалката и се опитвам да се отърся от тежестта на августовската жега. Под

дрехите ми се стича пот и се събира между краката ми. Имам нужда от душ. Не, имам нужда

от нещо диво. Обзема ме приятна болка, когато си представям хладна вода и грубите ръце на

непознат с каменно лице, който прокарва насапунисаните си ръце по гърдите ми. Повдигам

крак и насочвам зачервения връх на…

Яростен клаксон ме изважда от фантазиите ми. Потръпвам и набивам спирачки.

Оставям колата, която едва не ударих, да изчезне в движението пред мен. Разтърквам ръце в

роклята си, стискам волана и се съсредоточавам. Мислите ми още се лутат. Едно нещо, което

никога не направих в Елънсбърг преди години. Последното мънисто, последното блестящо

бижу. Последен шанс да го уловя, преди да падне.

В мозъка ми проблясват имена на хотели, но вероятно всичките ще са претъпкани. Няма

значение, вече знам къде ще прекарам нощта.