В стъклената къща
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «В стъклената къща». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че ти и Рита сте прекарали добре лятото, излизали сте навън и сте гледали телевизия. — Въпреки желанието ми в интонацията ми се прокрадна твърда нотка, примесена с равнодушие.
— Ходим на уроци по плуване. А ако ти не се появиш тук, обикновено не гледаме телевизия.
Бях убеден, че ако при моите посещения успея да откъсна Рита от Елена, сянката, паднала между нас, поне отчасти ще изчезне, изведнъж ще се сближим, ще бъдем доста по-откровени и най-важното: много по-естествени. Ала когато се случваше да остана насаме с нея, между нас увисваше куха неловкост, която граничеше с пълна скука. Вниманието на Рита постоянно се отклоняваше от мен, все едно че бях мъгла, върху която тя просто нямаше как да задържи погледа си, дори и да го желаеше. Каквато и да бе разделителната линия, простираща се между нас, винаги бе потребна намесата на други хора, за да бъде преодолявана, както се случваше понякога при нейните прекалено шумни и детински реакции спрямо Елена, съпроводени от театралничене. Това бяха жестове, които издаваха презрението на Рита към мен. Тя подчертаваше колко силно държи на Елена и не пропускаше сгоден случай, за да изтъкне, че ме възприема като външен човек, не толкова близък колкото Елена. Отначало си мислех, че Рита демонстрира това толкова неприятно за мен отношение само защото се бе променила до неузнаваемост, защото гледа по-уверено на света, сякаш може да го контролира или ако не успява, поне може да избегне най-неприятното. При по-внимателно вглеждане започнах да проумявам, че Елена се старае да й угажда, с намерението да я използва после, за да увеличи своето влияние. Г-жа Амхърст пък често й говореше с тон, издаващ, че е достигнала предела на своето търпение:
— Рита, нали знаеш, че не бива да ходиш с обувки в къщата.
Случи се да се появя там, малко след като беше отшумял някакъв техен спор. В къщата още витаеше напрегнатост, а най-очевидно беше смущението, изписано по лицето на г-жа Амхърст. Но имаше и още нещо: може тя да чувстваше необходимост да подчертае, при това в мое присъствие, къде е мястото на Рита в тази къща, сякаш за да й напомни откъде беше дошла.
— Щом брат ти си тръгне, веднага ще се прибереш в стаята си.
Двамата с Елена останахме пред телевизора, потънали в мрачно мълчание. Рита седеше на пода с кръстосани крака и се взираше в телевизора, без да ни обръща внимание.
— Защо майка ти е толкова гневна?
— Не зная. Май защото Рита е прекършила някакво цвете или нещо подобно.
— Винаги ли толкова много се сърди?
— Не зная. Всъщност не толкова. Само понякога.
Рита увеличи звука от телевизора. Останахме мълчаливи на фона на този шум. Гърбът на Рита закриваше екрана.
— Много е силно — обади се Елена. — Мама пак ще се разсърди.
Но Рита с нищо не показа, че я чува. Само продължи да зяпа втренчено в екрана, сякаш ние не бяхме там. Това продължи дълго, а накрая тя дори ни се развика да я оставим сама с телевизора. Няколко минути останахме като сковани по местата си, само Рита се помръдна съвсем леко. Изглеждаше ми опасно това нейно затваряне в себе си, то издаваше прикритата й озлобеност, както често се случва сред осиновените деца.
— Мисля, че е по-добре да си тръгна — рекох накрая.
Г-жа Амхърст ме видя на излизане. Тя беше все още напрегната заради необходимостта да прикрива следите от скарването, още повече че аз бях разбрал за него.
— Господин Амхърст току-що поля с пръскачката моравата, така че ще трябва да изчакаш, преди да излезеш навън.
Още не бях излязъл на улицата, когато отвътре заглъхна звукът от телевизора на долния етаж. Броени секунди след това сянката на Рита се мярна по стъпалата — беше се запътила към стаята си на горния етаж, след малко вратата се тръшна и накрая остана само тишината.
В края на лятото, когато панаирът дойде в града ни, аз предложих на Рита и Елена да излезем заедно за Деня на детето. Когато дойдох да ги взема, заварих и двете облечени в сини джинси и тениски с надпис, посветен на състава „Би Джийс“ — стояха им като униформи и изглеждаха пак като незрели момичета, прекомерно загрижени за това как ще бъдат възприети от публиката.
— Това е всичко, което им се позволява — обясни ми г-жа Амхърст, докато ми подаваше две петдоларови банкноти. — Не им разрешавай да измъкнат още пари от теб.
Но веднага щом се качихме в колата, Рита претършува джобовете си и измъкна сума ти монети по десет и двадесет и пет цента, както и няколко смачкани банкноти по един долар. Зае се старателно да ги сортира.