Обсадата на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Legacy of the Drow #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9547611615
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обсадата на мрака». Краткое содержание книги:
Навсякъде около себе си Виждах Възбуда. У джуджетата, у Кати-Бри, дори у Риждис — полуръста, известен повече с любовта си към храната и дрямката, отколкото към войната.
Аз също го усещах. Това горящо очакване, това дружеско чувство, което караше мен и всички останали да се потупваме по гърбовете, да се хвалим и за най-малкото допълнение към общата защита и заедно да извисяваме радостно гласове при всяка добра новина. Какво бе това? Бе нещо повече от споделения страх, повече от благодарността за онова, което имахме, докато осъзнавахме, че скоро може да ни го отнемат. Тогава не го разбирах — в онова време на ярост, в онази еуфория на трескави приготовления. Сега, когато погледна назад, виждам всичко ясно.
Беше надежда.
Само че Дризт бе променил плана в движение и щом се озова в Галерията, побърза да отиде при Бруенор, който тъкмо обсъждаше нещо с Бидърду Харпъл (доволен, скиталецът не пропусна да отбележи присъствието на магьосника, тъй като то несъмнено щеше да му е от полза).
— Оставил си капаните ни да идат на вятъра! — гневно изрева Бруенор, щом научи, че тунелите, които трябваше да бъдат срутени, си стоят непокътнати.
— Не — уверено отвърна Дризт и се обърна към коридора, откъдето бе дошъл.
Бруенор проследи погледа му и в същия този миг първите редици на прииждащите коболди нахлуха в пещерата като придошла река, рушаща бентове и помитаща всичко по пътя си.
— Не — повтори скиталецът. — Просто отсях плявата.
Глава 20
Битката за Галерията на Тънълт
За миг в пещерата настана пълен безпорядък, навсякъде загъмжа от коболди. Опитните джуджета начаса се престроиха и се втурнаха да ги посрещнат с вдигнати оръжия.
Кати-Бри свали Таулмарил от рамото си и започна да изпраща стрела след стрела към главния вход на галерията. Обгърнати от сребърна светлина, те пореха въздуха със страховит писък; сноп пъстроцветни искри ги обгръщаше всеки път, когато се удареха в каменните стени. Никоя от тях не пропускаше целта си, често пъти една-единствена стрела покосяваше неколцина от дребните същества, ала те бяха толкова многобройни, че смъртоносният дъжд на Таулмарил изобщо не бе в състояние да разреди прииждащите тълпи.
Гуенивар се хвърли напред, следвана от господаря си. Малка група коболди някак си бяха успели да се промъкнат покрай другарите си, вкопчени в лют бой с джуджетата, и сега се насочваха право към Бруенор. Поредният точен изстрел на Кати-Бри спря един от тях, а Гуенивар разпръсна останалите. Дризт, по-бърз отвсякога, се хвърли сред тях, промуши един, после рязко се обърна наляво и пресрещна оръжието на друг. Ако острието на Сиянието не бе закривено, малкият меч на коболда щеше да се справи с него, ала скиталецът ловко завъртя ятагана в ръката си и промени посоката на удара. Сиянието се промуши над вражеското острие и потъна в гърдите на коболда.
Без да го погледне повече, Дризт се хвърли надясно и падна на едно коляно. Сиянието отби мечовете на двама нови противници, докато другият му ятаган разпори корема на един от неприятелите и посече краката на втория.
— Проклетият му елф! — промърмори Бруенор и се втурна към кипящата битка. — Май смята да ми открадне цялата веселба!
Хванати натясно от безпогрешните стрели на Кати-Бри, страховитите челюсти на Гуенивар и танцуващите ятагани на Дризт, двадесетината коболди нямаха никакъв шанс и докато джуджето успее да стигне до тях, от малкия им отряд бяха останали едва неколцина, а и те бяха побягнали ужасени.
— Има още колкото щеш — рече Дризт, когато видя киселото изражение на приятеля си.
Едва бе успял да довърши, когато между него и Бруенор изсвистя сребропера стрела и повали неколцина коболди сред ослепителен взрив от пъстроцветни искри.
Миг по-късно се появи и самата Кати-Бри, вече не с Таулмарил, а с Казид’еа в ръка; тук беше и Риджис, стиснал малкия си боздуган, изкован лично от Бруенор. Кати-Бри само сви рамене в отговор на неизречения им въпрос и хвърли изразителен поглед наоколо, към гъмжащата от коболди пещера — враговете продължаваха да прииждат, ала сега от всички останали коридори се изсипваха нови и нови тълпи от джуджета и да продължи да използва лъка си щеше да бъде твърде опасно.
— Да бягаме! — рече тя и се усмихна многозначително.
В очите на останалите, дори на Риджис, припламна огън — изведнъж всичко бе както едно време.
Поведе ги Гуенивар. Мъчейки се да не изостава, след нея идваше Бруенор; Кати-Бри и Риджис тичаха от двете му страни, докато скиталецът, по-бърз отвсякога, минаваше ту отляво, ту отдясно и винаги се озоваваше там, където битката беше най-люта.
Бидърду Харпъл разбра, че е допуснал огромна грешка. Дризт го беше помолил да се добере до вратата и щом види първите елфи да нахлуват в галерията, да изпрати магическо огнено кълбо в коридора. Пламъците щяха да прогорят поддържащите въжета и механизми и да съборят тунела.
— Никак няма да е трудно! — успокоил бе той скиталеца, уверен, че ще се справи с лекота — подготвил бе подходящо заклинание, знаеше и друго, с чиято помощ да остане скрит, докато успее да завърши задачата си.