Обсадата на мрака

Недоразбирайки предупреждението му, двамата бесовойни се ухилиха широко и се наканиха да се втурнат натам, но скиталецът ги спря.

— Врагът е прекалено многочислен — обясни той. — Ще си получите така жадуваните битки и то много повече, отколкото предполагате, само че не сега и не тук.

Когато тримата, следвани от Гуенивар, се върнаха при Пуент, шумът от прииждащата противникова армия вече бе станал съвсем ясен.

— Не каза ли, че проклетите елфи се движели тихо? — попита Тибълдорф, докато подтичваше към него.

— Това не са елфи, а коболди и гоблини — отвърна Дризт, при което събеседникът му се закова на място.

— Искаш да кажеш, че бягаме от някакви си смрадливи коболди? — избухна той.

— Хиляди смрадливи коболди — безстрастно поясни скиталецът. — И още незнайно какви чудовища, най-вероятно следвани от хиляди елфи.

— О! — отрони се от устните на Пуент и той изведнъж притихна.

Тъй като прекрасно познаваха коридорите, в които се намираха, Дризт и Изкормвачите с лекота успяваха да поддържат достатъчно голямо разстояние между себе си и своите преследвачи, още повече, че този път скиталецът не се отклоняваше никъде, а ги водеше все на изток, покрай многобройните странични проходи и заложените в тях капани.

— Бягайте! — казваше той на джуджетата, натоварени със задачата да задействат механизмите, които щяха да срутят специално подготвените за това тунели.

Всеки път щом чуеха неочакваната заповед, джуджетата се стъписваха и озадачено се взираха в него.

— Ама те идват! — отбеляза едно от тях, без да разбира какво става — та нали именно заради това бяха изпратени тук!

— Единственото, което ще хванете в капаните си, са коболди — обясни скиталецът, който прекрасно познаваше тактиката на своите събратя. — Бягайте и нека видим дали пък няма да успеем да заловим някой и друг елф.

— Но така няма да има кой да задейства механизмите! — недоумяваха джуджетата, ала лукавата му усмивка бе толкова многозначителна, че те, свикнали да му се доверяват напълно, само свиха рамене и го последваха.

— Къде отиваме? — държеше да знае Пуент.

— Галерията на Тънълт — отвърна Дризт. — Там най-сетне ще си получиш битката.

— Обещания, обещания — промърмори свирепият бесовойн.

Галерията на Тънълт, най-откритата местност в Митрил Хол, в действителност представляваше група от седем пещери, свързани с широки, сводести коридори. Никоя не бе на същата височина като другите, а по подовете им зееха дълбоки пукнатини.

Именно на това място ги очакваше Бруенор заедно с около хиляда от най-добрите войни в Залите. Според първоначалния план, Галерията на Тънълт трябваше да служи като място за свръзка, откъдето да се стига до здравите, макар и не толкова преки тунели след срутването на капаните.