Снежен крах

— Но това е разказ — удивява се Хиро. — Мислех, че нам-шуб е заклинание.

— Нам-шубът на Енки е едновременно разказ и заклинание — обяснява Библиотекарят. — Самоизпълняваща се фикция. Лагос беше убеден, че в оригиналната си форма, за която този превод само загатва, този нам-шуб всъщност е осъществявал онова, което описва.

— Искаш да кажеш, променял е речта в устата на хората?

— Да — отвръща Библиотекарят.

— Тази история е за Бабел, нали? — казва Хиро. — Всички са говорели на един и същи език, а после Енки е променил речта им, за да не могат вече да се разбират помежду си. Оттук трябва да е произлязло онова в Библията за Вавилонската кула.

— Тази стая съдържа много карти, проследяващи съответната връзка — уведомява го Библиотекарят.

— Преди спомена, че до един момент всички са говорели шумерски. А после вече никой не го говорел. Просто изчезнал, като динозаврите. И не е имало геноцид, който да обясни случилото се — което съвпада с историята за Вавилонската кула и нам-шуба на Енки. Смяташе ли Лагос, че Бабел се е случил в действителност?

— Беше убеден в това. Огромният брой на човешките езици го занимаваше. Според него те бяха просто прекалено много.

— Колко са на брой?

— Десетки хиляди. В много краища на света ще се натъкнете на хора от една и съща етническа група, живущи на няколко километра едни от други в сходни долини, в сходни условия, които говорят езици, нямащи абсолютно нищо общо помежду си! Това изобщо не е някаква чудатост — среща се повсеместно. Мнозина лингвисти са се опитвали да проумеят Бабел — въпросът защо човешкият език клони към фрагментиране, а не към сливане в един общ език.