Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
— Добре се справяш — хвали я Хиро. — Тези сведения си ги бива.
— Според тебе кой притежава черен куб, широк двайсет мили?
— Това е едно чисто ирационално предположение, но според мен е Л. Боб Райф. Предполагам, че притежава някакъв грамаден имот някъде на майната си и държи в него всичките карантии на Метавселената. Някои от нас са се разбивали понякога в него по време на мотоциклетни гонки.
— Е, аз трябва да вървя, партнер.
28
Хиро затваря и влиза в новата стая, а след него и Библиотекарят.
Стените й са дълги към петнайсет метра. Центърът на това пространство заемат три толеми артефакта, или по-скоро триизмерни изображения на артефакти. В средата — дебела плоча от печена глина, увиснала в пространството, голяма колкото масичка за кафе и висока около педя. Хиро подозира, че това е увеличено изображение на по-малък предмет. Плоските й повърхности са изцяло покрити с ъгловати писмена, в които Хиро разпознава клинопис. По ръбовете се забелязват кръгли успоредни вдлъбнатини, явно от пръстите, оформили плочката.
Вдясно от нея стърчи дървен прът с разклонения на върха, нещо като стилизирано дърво. Вляво — двуметров обелиск, също покрит с клинопис, на чийто връх е издялан барелеф.
Стаята е изпълнена с триизмерни съзвездия от хиперкарта, увиснали безтегловно във въздуха. Прилича на високоскоростна фотография на снежна виелица във вихъра си. На места хиперкартите са подредени в точни геометрични форми, като атомите в кристал. На други места са струпани на камари. В ъглите са се натрупали цели преспи от тях, сякаш Лагос след приключване ги е хвърлял там. Хиро открива, че аватарът му преминава през хиперкартите, без да разваля реда им. Всъщност това е триизмерното съответствие на разхвърляно бюро — всичкият боклук си стои там, където го е оставил Лагос. Облакът от хиперкарти се простира до всички ъгли на пространството 15×15 метра и на два метра и половина височина от пода — горе-долу дотам е достигал аватарът на Лагос.
— Колко хиперкарти има тук?
— Десет хиляди четиристотин шейсет и три — осведомява го Библиотекарят.
— Нямам време да ги прегледам — заключава Хиро. — Можеш ли да ми обясниш върху какво е работил тук Лагос?
— Мога да ви прочета заглавията на всички карти, ако пожелаете. Лагос ги е групирал в обширни категории: изследвания върху Библията, върху шумерите, невролингвистични изследвания и събрани сведения за Л. Боб Райф.
— Без да навлизаме в подробности — какво си беше наумил Лагос? Накъде биеше?
— Да ви приличам на психолог? — пита Библиотекарят. — Не мога да отговарям на такива въпроси.
— Нека опитам пак. Как е свързано всичко това, ако изобщо е свързано, с темата за вирусите?
— Връзките са сложни. Обобщаването им би изисквало и творчество, и лична преценка. Като механичен обект аз не притежавам нито едно от тези качества.
— От кое време са тия неща? — Хиро посочва трите артефакта.
— Глинената обвивка е шумерска. Тя е от третото хилядолетие преди Христа. Открита е при разкопки в град Ериду в Южен Ирак. Черната стела или обелиск е Законът на Хамурапи, датиращ от около 1750 г. Преди Христа. Дървоподобната структура е яхвеистки култов тотем от Палестина. Нарича се ашера. Той е отпреди 900 години преди Христа.
— „Обвивка“ ли нарече онази плоча?
— Да. Вътре в нея има пъхната по-малка глинена плоча. Така шумерите са защитавали документите си от подправяне.
— Всички тези неща се намират в някой музей, предполагам?
— Ашерата и Законът на Хамурапи се пазят в музеи. Глинената обвивка е в личната колекция на Л. Боб Райф.
— Л. Боб Райф очевидно се интересува от тези неща.
— Библейският колеж „Райф“, чийто основател е той, притежава най-богатата катедра по археология в света. Те провеждат разкопки в Ериду. Този град е бил култов център на шумерския бог Енки.
— Каква е връзката между тези предмети?
Библиотекарят повдига вежда:
— Моля?
— Ами да пробваме чрез елиминиране. Знаеш ли защо Лагос се е заинтересувал от шумерските писания, а не, да речем, от гръцките или египетските?
— Египетската цивилизация е била цивилизация на камъка. Тяхното изкуство и архитектура са били каменни и затова са вечни. Но върху камък не може да се пише. И затова египтяните изобретили папируса, за да пишат на него. Ала папирусът е нетраен. Така че, макар техните изкуство и архитектура да са оцелели, писмените им документи — техните данни — в по-голямата си част са изчезнали.