По пътя на отмъщението. Два гроба

— Така ли? Сега не е време за вземане на страни, лейтенант.

Мълчанието се проточи. Накрая Сингълтън въздъхна.

— Винсънт, невинаги отношенията ни са били за чудо и приказ. Но аз никога не съм се съмнявал, че си добро ченге.

— Благодаря, капитане.

— Но това не е първият път, когато замесването ти с Пендъргаст се превръща в проблем. И застрашава доброто ми мнение за теб.

— Сър?

— Ще бъда откровен. Според този доклад агент Гибс като че ли смята, че Пендъргаст спестява информация. Че не споделя всичко, което знае. — Сингълтън замълча за момент. — Всъщност Гибс се отнася със сериозни подозрения към действията на Пендъргаст във връзка с последното убийство. И аз не мога да го виня. В това, което прочетох в този документ, няма и намек за следване на стандартните протоколи в подобен случай. И оставам с впечатлението, че е налице много необяснима… дейност, така да се каже.

Д’Агоста нямаше сили да посрещне разочарования поглед на Сингълтън. Затова се загледа в обувките си. Сингълтън пак мина на „вие“:

— Знам, че двамата с Пендъргаст си имате история. Че сте приятели. Но това е един от най-големите случаи със серийни убийства от години. Вие сте главен разследващ. Стане ли гаф, вие ще сте губещият. Така че си помислете, преди да отговорите. Има ли нещо, което трябва да знам?

Д’Агоста запази мълчание.

— Вижте, лейтенант. Веднъж вече здравата загазихте и едва не съсипахте кариерата си заради Пендъргаст. Не искам да видя как това се случва отново. Очевидно е, че Гибс е твърдо решен да разпне Пендъргаст. И изобщо не му пука какви ще бъдат косвените жертви.

Д'Агоста продължаваше да мълчи. Много добре помнеше всички случаи, в които бе стоял рамо до рамо с Пендъргаст — срещу онова ужасно създание в природонаучния музей; срещу изродите дълбоко под улиците на Манхатън; срещу граф Фоско и онзи кучи син Булард в Италия; и не чак толкова отдавна, срещу Джъдсън Естерхази и загадъчния Bund. И в същото време не можеше да отрече собствените си съмнения относно поведението на Пендъргаст напоследък и мотивите му, дори тревогите си, че приятелят му не е с всичкия си. И неволно си спомни думите на Лора Хейуърд: „Длъжен си да съобщаваш всички улики и всяка информация, дори шантавата. В случая не става въпрос за приятелство. А за залавянето на опасен убиец, който най-вероятно ще убие отново. Трябва да постъпиш правилно“.

Пое дълбоко дъх и вдигна глава. И чу собствения си глас, сякаш някъде отдалеч:

— Пендъргаст смята, че убиецът е негов син.

Сингълтън се опули.

— Какво?

— Знам, че звучи шантаво. Но Пендъргаст ми каза, че според него собственият му син е отговорен за тези убийства.

— И… вие повярвахте на това?