Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Моята красавица забеляза нежно и любезно, че не съм изпил обичното си кафе. Извиних се с това, че съм почувствувал нужда да се разходя и внимателно избегнах да я удостоя дори с един-единствен поглед. Направих се, че имам зъбобол и седнах разсърден и мълчалив. В Пиперно тя използува удобен момент, за да ми каже незабелязано, че моят зъбобол явно бил престорен. Зарадвах се на този упрек, понеже предвиждах, че той ще доведе до едно обяснение, което желаех въпреки яда си.
Целият следобед бях както сутринта мрачен и мълчалив, докато стигнахме в Сермонета, където трябваше да пренощуваме. Пристигнахме доста рано и понеже времето беше хубаво, госпожата каза, че с удоволствие би направила една малка разходка. Попита ме учтиво дали искам да й подам ръката си. Съгласих се, и без друго учтивостта не би ми позволила да й откажа това желание. Чувствувах се доста неудобно, сърденето ми бе неприятно и на мен самия, въпреки че не съзнавах това. Само едно обяснение можеше да уреди всичко, но аз не знаех как да го предизвикам. Мъжът й ни следваше заедно с балдъзата, но на голямо разстояние от нас. Щом видях, че сме доста напред, осмелих се да я запитам как е могла да дойде до мисълта, че зъбоболът ми е само извинение.
— Ще бъда откровена с вас — ми каза тя. — Забелязах го по видимата промяна във вашето държане и по това, че през целия ден внимателно отбягвахте да ме погледнете. Тъй като зъбоболът не би могъл да ви попречи да бъдете вежлив, аз реших, че се преструвате. Освен това зная със сигурност, че никой от нас не ви е давал повод да промените така внезапно настроението си.
— Все пак трябва да е имало такъв повод, уважаема госпожо, вие сте само наполовина откровена.
— Грешите, господин абате, напълно съм откровена. Ако съм ви дала някакъв повод, то аз не го зная или поне не се сещам. Имайте добрината да ми кажете в какво съм се провинила.
— В нищо. Понеже нямам право да предявявам каквито и да било искания.
— Все пак вие имате същите права, както и аз, а именно правата, които доброто общество дава на всички свои членове. Говорете и бъдете също тъй откровен като мен!
— Вие не бива да узнаете повода, или по-точно, трябва да се преструвате, като че не го знаете. Тук вие сте права. Но признайте също, че моят дълг ми забранява да ви го кажа.
— Това е приемливо. Считайте въпроса за изчерпан. Но ако вашият дълг ви принуждава да премълчите пред мен причината за промяната на вашето настроение, то този дълг изисква също така повелително да не оставите да се забележи това. Нежността изисква често от учтивия човек да скрива определени чувства, чрез които той или някой друг би се изложил. Наистина така насилвате духа си, но добре би било, когато вследствие на това този, който сам си е наложил насилието, да стане още по-любезен.
Това извънредно логично разяснение ме накара да се изчервя от срам. Притиснах устните си към нейната красива ръка и признах, че не съм прав.
— Бих паднал в краката ви — извиках, — за да ви помоля за прошка, ако можех да го сторя, без с това да ви изложа.
— Е, да не говорим вече за това! — каза тя. Трогната от моята бърза промяна, тя ми хвърли поглед, пълен с толкова опрощение, че аз реших, че няма да увелича прегрешението си, ако устните ми напуснат ръката й и потърсят красивата, усмихваща се уста.
Бях пиян от щастие. Тъгата ми се превърна във веселост и то така внезапно, че на вечеря адвокатът пусна стотина шеги по адрес на моя зъбобол и разходката, която ме била излекувала.
На следващия ден обядвахме във Велетри и оттам се упътихме до Марино, нашата нощна квартира. Макар че там се бяха разположили доста войскови групи, можахме да получим две стаички и много добра вечеря.
Аз вече се разбирах много добре с моята прелестна римлянка, бях получил, макар само един бегъл залог от нейна страна, но той бе така откровен, така нежен! По време на пътуването нашите очи си говореха малко, но понеже седях насреща й, разговорът с нашите крака бе твърде убедителен.