Лошата дъщеря
- Автор: Филдинг Джой
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: СББ Медиа
- ISBN: 978-954-399-344-4
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лошата дъщеря». Краткое содержание книги:
Филдинг е такъв експерт в подхвърлянето на улики, че читателите никога няма да предвидят крайния обрат на сюжета. Kirkus Reviews
Настана миг на абсолютна тишина. Робин тихо си отдъхна, когато Мелани не подметна някоя от нейните обичайни хапливи забележки.
— Благодаря ти – промълви Касиди.
— Майка ти те обичаше повече от всичко на света – увери я отново Робин. – Надявам се, каквото и да стане, никога да не забравяш това.
— Няма.
Двете се прегърнаха.
— О, мамка му – изтърси Мелани, хвана Робин за ръката и я накара да се обърне.
— Мамка му – повтори Робин, клатейки глава изумено при вида на Дилън Кембъл, който се отдели от кръга на посетителите, все още навъртащи се там. Носеше бяла тениска, черни джинси и синя бейзболна шапка е логото на „Янкис“.
— Ще се отърва от него – заяви шерифът, преди още Робин да го бе помолила.
— Кой е този? – попита Касиди, разширявайки очи с всяка стъпка, с която Дилън се приближаваше към тях.
— Това е твоят баща – отговори Мелани.
— Баща ми е в болницата – поправи я укорително Касиди. – Този човек не го познавам.
Робин се помъчи да чуе какво си говорят Дилън и шерифът, но успя да долови само откъслечни фрази.
— Какво си мислиш, че…
— Имам точно толкова право, колкото…
— Ще ти кажа същото, като на онзи репортер…
— … просто искам да видя детето си.
— Блейк – каза Робин, – можеш ли да отведеш Касиди в колата? Аз ще се оправя с това.
— Не – твърдо произнесе Касиди. – Искам да говоря с него.
— Миличка, не смятам, че…
— Всичко е наред, Робин. – Касиди не откъсна очи от Дилън, докато той заобикаляше шерифа и вървеше към нея. – Добре съм.
— Това е то, моето момиче. – Дилън свали бейзболната си шапка и протегна ръце, сякаш се канеше да я прегърне.
— Не съм твоето момиче – сопна се Касиди и го накара да се закове на място.
Той се засмя, при което на страните му се появиха дълбоки трапчинки.
— Ти си моята плът и кръв.
— Да не си направил и крачка повече – предупреди го Робин, когато забеляза, че се кани да го направи.
— Какво искаш? – попита Касиди.
— Искам да те видя.
— Видя ме преди дванайсет години. Тогава това ти се стори повече от достатъчно.
— Времената се променят.
— Но не и хората.
Дилън посочи с палец Робин.
— Тя ли ти каза това?
— Не се налагаше да го прави. Само един поглед към теб ми казва всичко, което искам да знам.
Той се засмя.
— Звучиш толкова зряло.
— Какво искаш, Дилън? – попита на свой ред Робин.
— Виж – не й обърна внимание той, – мога само да си представя какво ти е наговорила майка ти за мен, но…
— Каза, че не струваш.
— Ах…
— Каза, че си я биел.
— Ами, добре, ама и тя умееше да нанася доста подли удари.
— Каза, че си боклук – продължи Касиди, разгорещявайки се все повече.
— Боклук е малко силно…
— Каза, че си нищожество, лъжец и крадец.
Дилън се намръщи.
— Майка ти си я биваше в приказките.
— Каза, че никога не си й пращал издръжката, която съдът е определил.
— Защото не ми даваше да те видя.
— А опита ли се някога?
— Знаех, че няма смисъл.
— И сега няма смисъл.
— О, я стига, Каси. Аз съм ти татко. Единственото истинско семейство, което ти е останало.
Касиди сграбчи ръката на Робин.
— Не е вярно. Имам си тати, и Робин, и Мелани, и Блейк.
— А аз имам права. – Дилън пристъпи от крак на крак. – Хайде де, Каси. Не бъди такава. – Той погледна към шериф Прескът. – Можеш ли да налееш малко ум на това момиче, шерифе?
— На мен ми изглежда достатъчно умна – отвърна Прескът.
— Виж, ще ти кажа какво – заяви Дилън, погледна обратно към Касиди и си сложи шапката на главата. – Май сбърках, като дойдох тук днес. Исках да покажа уважението си – към теб, към майка ги, към тези мили хора тук, които се грижат за теб. Но сега виждам, че не беше нито мястото, нито времето да се опознаем и да си простим. Ти си опечалена и не мислиш трезво. Затова ще се оттегля, ще ти дам няколко дни да премислиш нещата и ще пробвам отново. Това как ти звучи?