Лошата дъщеря

— Ами, Алек беше арестуван.

— Той не го е направил.

— Някой накара ли те да кажеш това? – Шерифът погледна към Робин, после към Мелани и накрая пак към Касиди.

— Не. Не.

— Какво ти казаха те за ареста на Алек?

Касиди се позамисли.

— Казаха, че вие си мислите, че мама и Алек са имали авантюра и че Алек я е убил и е прострелял мен и тати. Но това не е вярно.

— Как можеш да бъдеш сигурна? Той отговаря на описанието, което ни даде за мъжете – висок, мускулест…

— Да, но…

— Но?

— Просто зная, че не беше той. Той е брат на Робин – каза тя така, сякаш това доказваше всичко.

Той е брат и на Мелани, помисли си Робин, съзнавайки, че шерифът си мисли същото.

— А дори и да е бил Алек – добави Касиди и Робин усети как сърцето й се свива, – значи тук съм в безопасност, понеже той е в затвора. Но не беше той – добави бързо тя, видяла изражението върху лицето на Робин. После вдигна очи към тавана, откъдето се долавяше слабо потропване. – Ландън също отговаря на описанието. И той е висок и мускулест. Но не беше и той – отново побърза да добави.

— Защо говорим за Ландън? – възнегодува Мелани с напрегнат глас.

— Само казах, че отговаря на описанието – оправда се Касиди. – Също като Алек.

— Също като много други хора – заключи Робин с чувството, че независимо от добрите си намерения Касиди само бе влошила нещата. В онази нощ в къщата е имало поне двама мъже – двама мъже, подобни на брат й и племенника й. – Още някакви въпроси, шерифе?

Той се усмихна на Касиди.

— Чудех се, дали вече се чувстваш достатъчно силна да ме придружиш в къщата…

— Вече обсъдихме това – прекъсна го Робин. – Тя няма да доближава тази къща.

— Не, искам да отида – възрази Касиди. – Всичките ми неща, дрехите ми…

— Ще ти купим нови дрехи.

— Но нали може да си спомня нещо – настоя момичето. – Нещо, което да помогне на Алек.

Или да му навреди, помисли си Робин.

— Просто, това не ми се струва добра идея.

Касиди си пое дълбоко дъх и шумно издиша.

— Ами мама?

— Какво за нея? – попита Мелани.

— Къде е тя? – Касиди се обърна към шерифа. – Мога ли да я видя?

— Ще освободим тялото й, за да бъде погребано, след ден-два – отговори Прескът.

— В такъв случай, ще имам нужда да облека нещо. – Касиди кимна няколко пъти, за да подчертае, че е взела решение. – Трябва да идем там скоро.

— Какво ще кажеш за утре сутрин? – попита шерифът.

— Утре сутрин става.

— Сигурна ли си, че искаш да го направиш? – попита Робин.

— Сигурна съм.