Лошата дъщеря
- Автор: Филдинг Джой
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: СББ Медиа
- ISBN: 978-954-399-344-4
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лошата дъщеря». Краткое содержание книги:
Филдинг е такъв експерт в подхвърлянето на улики, че читателите никога няма да предвидят крайния обрат на сюжета. Kirkus Reviews
— Колко искаш, Дилън? – попита Касиди.
— Какво искаш да кажеш?
— Колко пари трябват, за да те накарат да се махнеш?
— О, скъпа. Разбрала си ме съвсем погрешно. Тук не става дума за пари.
— Нима? Ами, в такъв случай предполагам, че няма за какво да си говорим.
— Е, да де – добави бързо Дилън. – Това не е причината да дойда, но ако дъщеря ми иска да ми помогне мъничко във финансово отношение, ами, не бих й отказал.
— Колко? – повтори Касиди.
— Сто хиляди? – Той метна бърз поглед към шерифа. – Това не е изнудване или нещо такова. Чухте я. Сама го предложи.
— Сто хиляди – повтори Касиди. – И какво ще правиш с всичките тези пари?
— Мислех си евентуално да започна някакъв бизнес.
— Яко. Какъв бизнес?
— Е, не съм мислил толкова напред. – Дилън се помъчи да изобрази най-очарователната си усмивка, но успя само да изкриви лице.
Настана дълга пауза.
— Не съм съгласна – заяви Касиди накрая. После се обърна към Робин. – Вече можем да си вървим.
— Добре де. Чакай – не се отказваше Дилън, – това може би беше малко прекалено. Петдесет хиляди сигурно ще ми свършат работа.
— Не – каза Касиди и се улови за ръцете на Робин и Блейк. – Мама беше права. Ти си боклук.
— Малка кучка такава – възкликна Дилън с някаква смесица от ярост и възхищение. – Само си играеше с мен, нали?
— Шерифе – обърна се към него Касиди, – моля ви, погрижете се този човек да не ни безпокои повече.
— Време е да се омиташ, Дилън – заяви му шерифът.
— Ще си наема адвокат – изсъска той.
Касиди се засмя.
— Дай всичко от себе си.
34
— Трябва да ти призная, хлапе – каза Мелани, докато Блейк изкарваше колата от гробището. – За дванайсетгодишна, това бе адски потресаващо. Даже и аз нямаше да се справя по-добре.
— Мога ли да си призная нещо? – попита Касиди с гузно изражение.
— Разбира се – каза Робин.
— Нещата, дето ги казах… Малко ги заимствах от „Кървящи сърца“.
— „Кървящи сърца“?
— Телевизионното предаване, дето го гледахме онзи ден ли? – попита Блейк.
Касиди кимна.
— Беше преди няколко месеца. Джейсън изнудваше Пени. Той е нейният трети – не, четвърти съпруг. Появи се точно, когато тя се канеше да се омъжи за Рийд, твърдеше, че се бил променил, и я умоляваше да му даде още един шанс. А тя му заяви, че един поглед към него й давал всичко, което й трябвало да знае, и го попита колко ще й струва да го накара да се махне завинаги. А после му каза да даде всичко от себе си.
— Уау възкликна Мелани. – И ти си запомнила всичко това?
— Мислиш ли, че той наистина ще наеме адвокат? – попита Касиди.
— С Дилън Кембъл всичко е възможно – каза Робин.
В очите на Касиди се появи паника.
— Но няма да му дадат попечителство, нали? Искам да кажа, ако отиде в съда, нали няма шанс да…
— Не – успокои я Робин. – Ние никога няма да допуснем това да се случи.
— Как ще го спрете?
— Ще го спрем – обади се от предната седалка Блейк.
— Обещаваш ли?
— Обещавам – отговори той.
Касиди въздъхна облекчено и се отпусна в обятията на Робин, а през това време Блейк насочи колата към изхода.
— Почакай – неочаквано се приведе напред Робин.
— Нещо не е наред ли?
— Не. Просто си помислих…
— О, Боже – въздъхна Мелани, – тя пак мисли.
— Може ли да се отбием до гроба на мама? – Робин се обърна към Касиди. – Не съм виждала надгробната плоча и… Няма да се бавя, обещавам. Само си помислих… като така и така сме тук…
— Разбира се – каза Касиди. – Оттук надолу, нали? – Тя посочи натам, където Мелани им бе показала по-рано.
— Защо не? – каза Мелани. – Спри тук – обади се след минута. – На втората редица отзад напред е. Третият от края насам.
— Тя посочи наляво и Блейк спря.
— Искаш ли да дойда с теб? – попита той, щом Робин отвори задната врата.
— Не, ще го намеря.
— Чакай. Аз ще дойда – подвикна Мелани, слезе от колата и забързано настигна сестра си.
— Всичко е наред. Не се налага и ти да…
— Зная, че не се налага. Но може да искам. Това проблем ли е?
— Не, разбира се, че не.
— Добре. Ето го – ей там. – Тя посочи към една каменна плоча от розов гранит на няколко метра от тях.