Гибелта на царете [bg]

Когато обиколи цялата армия, отбелязвайки мислено разположението на орлите и Троянския кон на Хектор, Калиадес се върна на предната линия на скамандрийците, за да намери Банокъл. Другарят му бе свалил стария си очукан нагръдник и лежеше по гръб, облечен само в ризата си и загледан в потъмняващото небе.

Калиадес слезе и подаде юздите на коня си на конярчето, чакащо наблизо, а после седна до война. Друг младеж донесе две чаши разредено вино и поднос с месо и хляб. Микенецът му благодари.

Той сръчка Банокъл и му посочи виното. Приятелят му стана и пое предложената чаша. Отпи разсеяно и след малко попита:

— Мислиш ли, че ще ни атакуват отново.

Калиадес се огледа, но наоколо нямаше никой.

— Амбициите на Агамемнон и жаждата за мъст на Ахил ще подхранват решителността им — отвърна той. — Поне за известно време. Да, мисля, че ще атакуват отново. Но трябва да минат през прохода, така че не могат да използват фалангата. Това ще е щурм за смърт или слава.

— Този винаги съм го харесвал — каза Банокъл. — При нас сработи. Може да сработи и при тях. Там няма мекушави лигльовци. — Той посочи към прохода.

Калиадес знаеше, че приятелят му е прав. Бяха служили заедно в микенската армия много години и двамата съзнаваха, че репутацията на тези мрачни войни е заслужена.

Тишината се проточи. Нощта беше спокойна и Калиадес се заслуша в звуците й — смехът на мъжете, пукането на лагерния огън наблизо, пръхтенето на конете и тропането на копитата им. После попита:

— Какво каза царят за генералите? Че предпочита глупак с късмет вместо гений без?

Банокъл се намръщи и се почеса по гъстата руса брада.

— Мисля, че това каза. Велики Зевс — добави възмутено. — Само цар може да ме нарече глупак и да му се размине.

— Ти не си глупак, Банокъл. Но винаги си имал късмет в битките.

Лицето на микенеца потъмня и той не каза нищо. Калиадес предположи, че мисли за късмета си и за Руж, затова също се умълча. Накрая Банокъл каза:

— В колко битки сме участвали, Калиадес, как мислиш?

Приятелят му сви рамене.

— Не зная. Стотици.

— Но ето, че сме тук и се бием в още една. Силни и готови за бой. Никой от нас не е бил раняван лошо. Само ухото ми, де. — Той почеса чуканчето замислено, а после и белега в десния си бицепс, където го бе пронизал Мечът на Аргуриос. — И двамата с теб сме големи войни, няма спор. Но имахме и късмет, нали?

Той погледна към Калиадес, който кимна в съгласие, подозирайки накъде отива това.