Гибелта на царете [bg]

Царят кръстосваше голямата стая, а робата му се заплиташе в босите крака.

— Тогава трябва да атакуваме откъм морето — каза той след малко. — „Ксантос” ще използва огнехвъргачите си, за да унищожи корабите на Агамемнон.

— Това наистина би било дар от Посейдон — отвърна Хектор търпеливо. — Ако можем да координираме морска атака посред нощ, ще пратим катерачи да превземат скалите, а после и Царска радост. Но това са напразни мечти, татко. Корабите ни са блокирани от флотилиите на Менадос. Не могат да ни помогнат в Залива на Троя. А и не знаем къде е „Ксантос”.

— Потрошен от Посейдон на някой далечен бряг, подозирам — добави Антифон. Той бе получил рана в бедрото и седеше на дивана, вдигнал единия си крак върху възглавници. Лицето му беше бледо и очевидно го болеше, защото типичното му жизнерадостно настроение липсваше.

Приам спря да върви и остана неподвижно, сякаш дълбоко замислен. Устата му се движеше. После ги погледна с коварен блясък в очите и каза:

— Ще ги атакуваме откъм морето! „Ксантос” ще използва огнехвъргачите си. Да видим дали на Агамемнон ще му хареса това!

Хектор най-накрая изгуби търпение и повиши глас:

— Не знаем къде е „Ксантос”, татко! И жена ми е на борда. Ще пратиш ли кораба в битка, когато Андромаха е в опасност?

Приам се стресна от нетипичния тон на сина си и гласът му се разтрепери:

— Къде е Андромаха? Къде е? Тук ли е?

Той се огледа напрегнато, а другите мъже отместиха засрамено очи.

Калиадес се върна към настоящето. Хектор говореше:

— Можем да държим врага затворен в залива за неопределено дълго време. Не могат да си пробият път извън него повече, отколкото ние можем да влезем. Агамемнон може да се нарича цар-войн, но другите царе приемат командването му само докато има битки за водене. С времето ще започнат да се изморяват един от друг и напрежението ще нарасне. Ако няма следа от съкровището на Приам, което са им обещали, скоро ще потеглят за дома. Доколкото знам, Ахил презира Агамемнон и е тук само за да отмъсти за мъртвия си баща. Старият Нестор участва, защото се бои от Микена. Само Острозъбия и неговите критяни са сигурни съюзници на Микена.

— Ами Одисей? — попита Калиадес. — Какво ще кажеш за Грозния цар? Той е човек на честта.

— Така е — отвърна Хектор мрачно. — Хвърлил е жребия си с Агамемнон и няма да се откаже.

Банокъл наблюдаваше вражеските сили.

— Вижте! — каза той внезапно. — Какво правят?

Петдесетима войници бяха излезли от най-тясната част на прохода и копаеха трескаво.

— Да пратя ли хора да ги отстрелят? — предложи Лукан.

Хектор поклати глава.

— Твърде далече са за точен прицел и само ще е загуба на стрели. Не можем да си позволим да изгубим още оръжие.

Лицето му помрачня и Калиадес предположи, че мисли за катастрофалното състояние на оръжейната на Троя. Калкеус от Милет бе повикан от моста на Дарданос, за да поеме контрол над ковачите, които денонощно се мъчеха да доставят бронзови мечове и копия. Хектор бе наредил всеки мъж, който се бие за Троя, да има бронзов нагръдник и шлем дори ако това означава елитните войски да се бият без налакътниците и наколенниците си или защитните плочки по раменете.