Поглед в бъдещето [bg]

— Нямам представа.

— Но ако ние изчакаме следващия пик и тогава повторим експеримента си точно в този момент, може би ще успеем да повторим ефекта с преместването във времето.

— Това никога няма да се случи — заяви Уенди.

— Защо? — намеси се Тео.

— Помислете, момчета. Нуждаехте се от седмици, за да се подготвите за този опит да повторите експеримента си. В края на краищата всеки трябва да е в безопасност, преди опитът да започне. Но частиците неутрино са почти без маса. Те пътуват през пространството фактически със скоростта на светлината. Няма как да знаем предварително кога ще пристигнат и тъй като предишното съживяване на Сандулеак е продължило не повече от три минути — след толкова време детекторът ми е започнал да записва отново, — вие никога няма да бъдете предупредени, че потокът неутрино идва, а след като пикът започне, ще имате най-много три минути, за да включите ускорителя си.

— По дяволите! — извика Тео. — По дяволите!

— Съжалявам, че нямам по-добри новини — каза Уенди. — Вижте, имам среща след пет минути. Ще трябва да затварям.

— Добре — въздъхна Тео. — Чао.

— Чао.

Той изключи високоговорителя на телефона и погледна към Лойд.

— Непреодолимо — поклати отчаяно глава. — Светът няма да хареса това.

Отиде при стола си и седна.

— Проклятие! — изруга Лойд.

— На мен ли го казваш? — отвърна Тео. — Знаеш ли, сега, когато сме наясно, че бъдещето не е неизменно, не съм толкова обезпокоен за убийството си, и все пак бих предпочел да съм видял нещо. Каквото и да е. Чувствам се… Господи, чувствам се пренебрегнат. Сякаш всички други на Земята са видели кораб на извънземните, докато аз съм бил в тоалетната.