![Поглед в бъдещето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/9/pogled-v-bdeshcheto-bg-download.jpg)
Поглед в бъдещето [bg]
- Автор: Сойер Роберт Джеймс
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Весела Люцканова“
- ISBN: 954-311-083-4
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Поглед в бъдещето [bg]». Краткое содержание книги:
Една минута и четирийсет и три секунди, които промениха света.
Внезапно, без никакво предупреждение, всичките седем милиарда души на Земята изпадат в безсъзнание за почти две минути. Милиони умират, когато самолети катастрофират, хора падат по стълби и коли се сблъскват една с друга.
Но това е най-малкото предизвикателство пред оцелелите. По време на припадъка всички са надзърнали в собственото си бъдеще — и сглобяващата се мозайка от тези видения заплашва да повлияе необратимо на живота им.
Робърт Сойър е един от само шестнайсетте писатели, които някога са печелили и двете награди за най-добър роман „Хюго“ и „Небюла“. До момента е публикувал осемнайсет романа и е получил повече от четирийсет национални и международни награди.
„Поглед в бъдещето“ е четвъртата среща на българския читател с Робърт Сойър — след „Терминален експеримент“, „КК Старплекс“ и „Четвъртото измерение“.
— Четирийсет секунди.
Къде ли се бяха срещнали? От колко дълго бяха женени? Имаха ли деца?
— Двайсет секунди.
Беше ли щастлив бракът? Наистина изглеждаше така, през онова кратко надникване в бъдещето. Но пък той бе виждал и родителите си да са нежни помежду си в отделни случаи.
— Десет секунди.
А може би жената дори нямаше да я има в следващото видение.
— Девет секунди.
Всъщност след двайсет и една години най-вероятно щеше да спи — без да е сигурно дори, че ще сънува.
— Осем секунди.
Имаше нулев шанс да види себе си отново — да бъде някъде край огледало или покрай монитор с камера.
— Седем.
Но със сигурност щеше да види нещо, което да му разкрие информация, нещо значимо.
— Шест.
Нещо, което да отговори поне на част от парливите въпроси.
— Пет.
Нещо, което би могло да е завършек на видяното предишния път.
— Четири.
Той обичаше Мичико, разбира се.
— Три.
И те щяха да се оженят, независимо от това какво показват първото или предстоящото видение.
— Две.
И все пак би било хубаво да знае името на другата жена…
— Едно.
Затвори очи, сякаш така щеше да призове по-добре видението.
— Нула.
Нищо. Мрак. По дяволите, той спеше в бъдещето! Не беше честно; това бе неговият експеримент в края на краищата! Ако някой заслужаваше второ видение, това беше той, и…
Лойд отвори очи; все още лежеше по гръб. Над главата му бе таванът на контролната зала на Големия адронен колайдер.
О, Господи! О, Господи!
След двайсет и една години щеше да е на шейсет и шест.
И двайсет и една година след това видение, някой друг месец по-късно от предишното…
Щеше да е мъртъв.
Също като Тео.
По дяволите. По дяволите!
Той обърна глава встрани и в полезрението му се мерна часовникът.
Сините цифри безмълвно се преобразяваха: 05:00:11, 05:00:12, 05:00:13…
Не беше припаднал…
Нищо не се бе случило.
Опитът да повторят Погледа в бъдещето се беше провалил и…
Зелена светлина.
Зелена светлина на ALICE-конзолата!
Лойд се изправи на крака. Тео го последва.
— Какво се случи? — попита един от репортерите.
— Едно голямо нищо — отвърна друг.
— Моля всички да останат на пода — извика Мичико. — Все още не знаем дали вече е безопасно да се става.
Тео тупна с длан Лойд по гърба. Лойд се ухили до уши. Той се обърна и прегърна Тео.
— Момчета — каза Мичико, надигайки се на лакътя си.
— Нищо не се случи.
Лойд пусна Тео, втурна се към Мичико, хвана я за ръцете, вдигна я на крака и я прегърна.
— Скъпи — обади се Мичико, — какво става?
Симко посочи към конзолата. Мичико се опули.
— Sinjirarenai! — възкликна тя. — Ти го получи!
Канадецът се ухили още повече.
— Ние го получихме!
— Какво сте получили? — обади се един от репортерите.
— Нищо не стана, по дяволите!
— О, стана — заяви Лойд.
Тео също се ухили.
— Да, наистина!
— Какво? — настоя същият репортер.
— Хигс! — възкликна Симко.
— Какво?
— Бозонът на Хигс! — обясни Лойд и прегърна Мичико през кръста. — Получихме бозона на Хигс.
Друг от репортерите прикри с длан прозявката си.
— Голяма работа! — каза той.
Един от журналистите интервюираше Лойд.
— Какво се случи? — попита мъжът, грубоват кореспондент на „Лондон Таймс“ на средна възраст. — Или, по-точно, защо не се случи нищо?
— Как може да кажете, че не се е случило нищо? Получихме бозона на Хигс!
— Никой не го интересува това. Ние искаме…
— Вие грешите — изрече Лойд категорично. — Това е главното! Несъмнено то ще бъде водещата новина във всички вестници по света.
— Но виденията…