И след това… [bg]

Бяха прекарали прекрасен следобед в това защитено кътче. Време на спокойствие, посветено само на двамата. Подир изискания обяд Лиза Уекслър бе излязла да събира коледни подаръци за една от своите благотворителни организации, а Джефри бе помолил своя зет да му услужи с джипа си, за да намине до Питсфийлд, откъдето искаше да купи рибарски принадлежности в очакване на няколко хубави дни.

Ето защо Натан можеше да посвети цялото си свободно време на Бони. След като приключиха с обеда, тя се бе устремила към конюшнята, за да види своето пони, което бе кръстила Спирит. Натан бе й помогнал да се приготви, сетне бе оседлал за себе си един от конете на Уекслър. Останалата част от следобеда бяха прекарали в обикаляне на малките гористи хълмове, които се простираха до безкрай около имението. Зареян в тази красота, достойна за пощенска картичка, той нито веднъж не се бе сетил за смъртта. Оставил се бе да го люлее равномерният ритъм на коня и да го унася успокояващият плисък на каскадите и реките. В продължение на няколко часа нищо друго не бе съществувало на света. Нищо, освен усмивката на Бони, чистотата на въздуха и нежната пелена на снега, която покриваше околността и придаваше нова девственост на пейзажа.

Тъкмо се канеше да си припомни отново сладостта на този следобед, когато високата врата на хола се отвори, за да даде път на Лиза Уекслър.

— Добър вечер, Натан — каза тя, влизайки в помещението.

Лиза все още бе много хубава жена, висока и стройна, винаги превъзходно облечена и съхраняваща при всякакви обстоятелства онова аристократично поведение, което се придобива само в течение на няколко поколения.

— Добър вечер, Лиза, не ви чух да пристигате.

— Двигателят на колата ми е много тих.

Като се има предвид цената, която сте платили за това „Бентли“…

— Успяхте ли да си направите хубава разходка? — попита тя, поглеждайки разнежено към Бони.

— Превъзходна.

Понеже бе в закачливо настроение, не се сдържа да не я подразни, добавяйки:

— А вие, как са вашите бедняци?

Тя му хвърли кратък изпитателен поглед, но не му отвърна. Предизвикателството и шегите не бяха средата, в която Лиза Уекслър обичаше да се подвизава.

— Къде е Джефри? — попита тя, намалявайки светлината, за да не събуди спящото момиченце.

— Не би трябвало да се бави, отиде до Питсфийлд да купи нови рибарски принадлежности.

Неуловима сянка премина по хубавото й лице.