И след това… [bg]

Господи, горкото момче! Джефри се е забъркал в много лоша каша.

— Дали е умрял? — попита Бони, която се бе надигнала на своята седалка.

— Надявам се, че не е, миличка, може би само е изгубил съзнание. Седни си на мястото, не го гледай.

Натан я взе в скута си. Тя сложи малката си главица в извивката на рамото му и той я залюля, за да я успокои.

По дяволите, защо Джефри е избягал? Та той е адвокат. Прекрасно знае, че бягство от катастрофа с наличие на ранен означава обвинение в тежко престъпление.

Натан изпружи врат, за да погледне по-добре. Забеляза полицая, който се бе насочил право към него. Вратите на линейката вече бяха затворени и тя потегли, отнасяйки детето към отделението за бърза помощ в някоя болница… или към моргата?

Господи, направи така, че това хлапе да не умре.

Натан отново се загледа по посока на канавката. Велосипедът бе натрошен от удара. Един санитар се качваше от недълбоката яма. Той държеше в едната си ръка разкъсана раница, към която бе прикрепена карбонова каска: очевидно, детето не си бе направило труда да я надене. Натан присви очи. В другата си ръка човекът държеше алуминиевия тас на неговия джип.

Ако момчето е мъртво, Джефри ще бъде обвинен в убийство.

Натан усети как в него връх вземаше адвокатът.

Шофиране без свидетелство за управление, рецидив на управление в пияно състояние, бягство от пътно транспортно произшествие, неоказване на помощ на лице с опасност за живота… Всички възможни утежняващи вината обстоятелства на едно място.