Самотна пеперуда [bg]

— Изглежда ти е трудно да удържаш кобрата. — Рока сложи ръце на кръста.

Алмен сведе поглед към пода.

— Знаеш мнението ми за тези неща — продължи Рока и вдигна показалеца си. — Не знам дали ще мога да си държа езика зад зъбите, ако срещна жена ти.

— Дяволите да го вземат, Рока — каза Алмен. — Не мога да устоя. Чисто и просто ми дойде до гуша. Дойде ми до гуша от ежедневието. От опитите да имаме още деца. От депресията на София. Това, което ме държи в момента, е работата. И Мария. Аз съм най-обикновен човек, мисля, че това е оправданието ми за пред самия мен.

— Разбирам те напълно. Но не съм съгласен е теб — отсече Рока. — Реши проблема!

Алмен го погледна отчаяно. Въздъхна.

— Знам, че имаш право. За всичко. Но не е лесно, мамка му. Дай ми малко време.

Рока сложи ръка на рамото на Алмен и го побутна пред себе си към служебната столова.

Там настроението беше добро, въпреки че големият пробив в разследването се бавеше. Образува се опашка за кафеавтомата и колегите си бъбреха за едно-друго. На екрана на телевизора на стената се виждаше водеща, която обявяваше предстоящите новини и спортния бюлетин.

— Вярно бе! — възкликна Пеле Алмен. — Някой гледа ли спортните новини онзи ден? Жокеят, който изби микрофона от ръката на журналистката?

Рока се обърна бързо към него. Беше забравил да гледа следващите новини.

— Аз ги гледах. Но не чух какво попита журналистката.

— Първо зададе куп въпроси за постиженията на коня — каза Алмен, докато жестикулираше с едната си ръка. — После изведнъж попита какъв е коментарът на жокея за спекулациите за уговорени надбягвания напоследък.

— И тогава на жокея му е прекипяло? — Рока прокара ръка по наболата си брада. — Какво означава уговорени надбягвания като за напълно начинаещ? Мразя конните надбягвания.

— Например, че жокеите се договарят кой да победи — обясни Алмен и скръсти ръце.

— Кой печели от това?

— Онзи или онези, които залагат за победителя. Кой не би искал да заложи голяма сума на кон, за който знае, че ще победи?

Внезапно вратата се отвори и всички се умълчаха. Фагерлунд излезе от стаята за разпити, следван от Монс и децата. Колегата поклати дискретно глава, когато срещна погледа на Рока. Тоест никакъв успех по време на разпита.

Монс кимна на Рока, когато минаха покрай него. Изведнъж дъщерята се измъкна от ръката на баща си.

— Татко, татко! — извика тя и посочи към телевизора. — Чичкото говори като Дядо Коледа.

Вниманието на всички се насочи към телевизора, който беше монтиран на стената. Новините бяха започнали и гласът на Бенгт Магнусон изпълваше помещението.

— Какво каза? — попита Монс въодушевено и клекна до момиченцето, което се засрами и скри лицето си с ръце.

— Сигурно й е дошло в повече — каза Рока. — Може да се обадите, ако разкаже още нещо.

Монс кимна и вдигна дъщеря си с едната си ръка. С другата хвана сина си за ръката и излезе от участъка.

Всички се спогледаха и залата зажужа.

— Бенгт Магнусон говори като Дядо Коледа — произнесе Рока тихо. — Бенгт Магнусон говори като убиеца.