Самотна пеперуда [bg]

— Тук едва ли ще намерим следи от обувки, но искам да занесем стелките в участъка.

Той скоро достигна до гумената стелка. Хвана единия ъгъл и го изви нагоре. Внезапно спря насред движението и се наведе напред.

— Има нещо тук отдолу — каза той и пъхна ръка. След малко бавно извади находката си.

— Хопа! — възкликна и се обърна към Рока. Триумфалните нотки в гласа му съвсем скоро утихнаха, когато видя какво е намерил. Нещо бяло и космато. — Какво виждат северняшките ми очи? — възкликна Ялмар.

— Ако е рекъл Бог и ако имаме късмет, това може да е първата грешка на извършителя — отбеляза Рока.

— Брадата на Дядо Коледа. — Ялмар не успя да заглуши смеха си.

— Как, по дяволите, може да е такъв глупак? — каза Рока. — Разочарован съм.

— Не говори снизходително за нашия извършител. — Ялмар пак се засмя. — Може би е възнамерявал да се погрижи за брадата по-късно. Може някой да го е прекъснал.

— Да, вероятно — изрече Рока.

— Ехо! Трябва да дойдете тук! — извика ловецът отвън.

Рока и Ялмар побързаха да слязат от трактора. Мракът се беше спуснал внезапно и едва различаваха ловеца и кучето, които се намираха на известно разстояние от тях.

— Какво има? — попита Рока, когато се приближиха.

— Тук отдолу трябва да има нещо — поясни ловецът. — Иначе тя нямаше да се настърви така.

Кучето дращеше в снега с предните си лапи, а после опря муцуна до земята и започна да души. След това пак задращи. Повтаряше едни и същи действия отново и отново.

Рока взе лопатата и започна да копае. Най-горният слой сняг беше рохкав и се ринеше лесно. Кучето се настървяваше все повече. Но колкото по-надолу достигаше Рока, толкова по-плътен и заледен ставаше снегът. Въпреки че лопатата беше тежка и с остър ръб, накрая той успяваше да откърти само малки парчета.