Самотна пеперуда [bg]

Изведнъж въздухът стана по-топъл. Не много, но все пак. Заради вариращите температури заснежените тротоари в Худиксвал се бяха заледили и бяха станали хлъзгави, а все още не бяха изчистени.

Анхелика Фернандес извървя последните метри до кафенето колкото можеше по-бързо с ботушите си на високи токчета. Зъзнеше и придърпа черното, тънко кожено яке по-плътно около тялото си, докато притичваше по малкото стълбище и минаваше през вратата.

Приятелката й Петра вече седеше и чакаше на една от масите с голяма чаша в ръката. Анхелика искаше нещо топло за пиене и отиде на бара, за да поръча.

Тя огледа помещението. Беше почти празно, с изключение на една възрастна дама, която седеше сама на една от масите до прозореца. „Хората още не са се събудили след посрещането на Нова година“ — помисли тя.

— Едно голямо лате — каза Анхелика с тих и треперещ глас. — С допълнителен шот еспресо.

След това отиде до масата, където седеше приятелката й. Петра се изправи, за да я прегърне.

— Тревожа се за теб. Какво е станало? — прошепна Петра и седна.

— Той не иска да се среща повече с мен — отвърна Анхелика и седна срещу нея. — Няма значение какво ще кажа, вече е взел решение.

Тя захлипа.

— Може би така е по-добре — каза Петра. — Искам да кажа, че той е почти на четирийсет.

— Да, но е страхотен. Не е като другите. Разсмива ме. Създава ми усещане за сигурност. И ме кара да се чувствам най-красивата на света.

— Не само той смята, че си красива, Анхелика. Я се стегни!

— Никога няма да срещна друг, който да е толкова добър в леглото — изрече момичето отчаяно.

Тя помълча известно време и погледна притеснено към възрастната дама, която единствена може би беше успяла да чуе какво беше казала.

— А има и още нещо. Онзи другият, нали знаеш — прошепна.

— Мислех, че си скъсала с него — изсъска Петра.

— Да, естествено, че скъсах. Но той пак се обади. Не разбира от дума.

Анхелика осъзна колко истерично звучи.

— Значи сте си лика-прилика — рече Петра безцеремонно с лека усмивка.

Анхелика стисна чашата с кафе.

— Не е смешно, страх ме е. Ужасно ме е страх — прошепна. — Казва, че не иска да живее, ако не може да бъде с мен.

— Това са само приказки, празни заплахи — успокои я Петра.

— Ами ако направи нещо необмислено!

Анхелика закри лицето си с ръце.

— Ами, не може да излизаш с него само защото те заплашва — каза Петра.