Обратен камуфлаж [bg]

Макар и елементарно, съоръжението даваше няколко възможности. Човек би могъл да бъде провесен за двете си ръце, или само за едната ръка, да бъде окачен с едната му ръка зад гърба и завързана за крака, или да бъде изтеглен нагоре, обесен само за врата така, че за дълги минути да изпита какво е усещането да го душат с гарота. Обикновено окачването за ръце за няколко часа изчерпваше възможностите на всеки един нормален човек и той проговаряше.

Мъжът, който ръководеше разпитите, прекрасно знаеше, че повечето хора биха проговорили още когато се изправят пред перспективата за тази обработка, но в неговия занаят имаше една поговорка, която гласеше „да изстискаш лимона до сухо“. Тази поговорка обобщаваше възгледа, че когато човек е пречупен, той винаги може да изпусне още нещо — името на улица или на човек, някоя стара клюка за това какви ги е вършил комшията. Винаги може да се изстиска още една капчица от смачкания плод. Дори и когато упорството на разпитващите изтръгваше историйки и лъжи — често хората действително нямаха какво повече да кажат на службите по сигурността — този прийом се отстояваше. Заподозреният говореше, нали така? А говоренето във всичките му форми — бръщолевене, шептене, крещене, умоляване или пустосване — е по-малка заплаха за държавата от мълчанието. Казано с прости думи, информацията, която идваше от човек, подложен на такава бруталност, представляваше крайният продукт от производствената дейност и като всички останали усърдни трудещи се, мъжете, които работеха на това пъклено място всеки ден, имаха норма на производителност, мерило за рандеман. Историите и лъжите представляваха просто брак, производствени отпадъци. Те, в крайна сметка, щяха да бъдат изхвърлени, но не и преди скърцащата машина на службите да е проверила показанията чрез хилядите свои информатори и следователи, не и преди да е установила кое е истина и кое не. А дори и това би могло да предизвика забърсването от улицата на някой невинен и подлагането му на подобни манипулации.

Карим Хан влезе в този ад точно в 7.30 сутринта местно време и незабавно бе окачен за ръцете така, че тялото му увисна на четири метра над земята. В килията беше Доктора, но разпита ръководеше египтянин, който издаде нареждане ходилата на Хан да бъдат налагани от двама мъже с гумени палки. Хан изпищя, че ще им каже всичко, което поискат. Мъжете с палките спряха и египтянинът закряска въпроси на арабски. Хан го умоляваше, че говори само английски. Мъжете с палките подновиха побоя и не след дълго болката в ходилата му, заедно с болката в ръцете и рамената, завладя съзнанието му. Въпреки всичко Хан почувства мимолетно удивление от това, че непознати влагат толкова голямо старание в усилията си да му причинят болка. След няколко минути рязко го спуснаха, така че при сблъсъка с пода силата от собственото му тегло експлодира през раните по ходилата му.