Трите дъщери на Ева [bg]

Азър забеляза, че само Пери не пише, и каза:

– Истанбулското момиче май не е тук.

Тя за малко отново да се изчерви, но се овладя, изправи гръб и отвърна:

– Тук съм, господине.

Сякаш в очакване да чуе още нещо, професорът задържа върху нея открития си, вдъхващ доверие поглед, но тя не продума и това го разочарова. Той се обърна към всички и продължи:

– Ако ви кажа, че зад тази врата е Бог и вие можете да Го – или Я – чуете, какво бихте искали да ви каже? Лично на вас! А не като на представител на човешкия род.

– Че ме обича – рече Адам.

– Че ме обича и че е щастлив, защото и аз го обичам – каза Кимбър.

Още няколко студенти повториха думата "обич".

Дойде ред и на Кевин.

– Aз искам да е съгласен с мен, че всичките тези приказки за Него са пълни тъпотии.

– Противоречиш си. Как ще ти го каже, ако не съществува? – обади се Ави.

Кевин се намръщи.

– Просто участвам в глупавата игра.

Мона искаше да чуе от Аллах, че има рай, че добрите хора ще отидат там и че мирът и любовта ще възтържествуват, иншаллах.

Азър се обърна толкова бързо към Пери, че тя не можа нито да отклони, нито да откъсне погледа си от него.

– Пери?

– Бих искала да се извини – тя не знаеше откъде ѝ хрумна това, но и не се опита да задържи думите.

– За какво?

– За всичките несправедливости.

– Към теб или към света?

– И към двете – заяви Пери по-тихо, отколкото възнамеряваше да го изрече.

Едно самотно листо на дъба се завъртя на вятъра за последен път и падна на земята. Студентите затаиха дъх. Тишината беше толкова осезаема, че можеха да я докоснат.

Азър наруши мълчанието, като възкликна:

– Справедливост! Каква натруфена дума! Справедливост към какво или към кого? Най-големите фанатици в историята са вършили най-големите несправедливости в името на справедливостта.

– Както забелязахте, дискусията ни очерта два основни подхода в отношението към Бог. Бих искал да благодаря и на Кевин за неговото мнение и участието в "играта". Подход номер едно – в търсене на Бог ние търсим обич, и подход номер две, на Пери, настояваме за справедливост.

Пери преглътна с усилие. Тя бе открила сърцето си и Азър го беше разрязал със скалпел пред очите на всички. Ако не понасяше възгледите ѝ, защо я насърчаваше да говори? И едва ли не да я упреква в потенциален фанатизъм! Та тя беше дъщеря на баща си и последното нещо, в което можеше да я обвини, беше фанатизъм!

Професорът не се досети за спотаения ѝ протест. Посочи я и каза:

– По-добре внимавай с всемогъщата "справедливост"! Много е възможно точно хората с твоите идеи да правят света по-лош! Всички фанатици имат нещо общо: те живеят в миналото. Като теб!