Цар Плъх

— Бизнесът е много по-важен — намеси се Царя. — Без бизнеса светът ще загине. А без пари и стабилна икономика кой ще купува книги?

— Да вървят по дяволите и бизнесът, и икономиката — обади се Бръф. — Това са преходни неща. Мак е съвсем прав.

— Добре де, Мак, защо е толкова важно да си писател? — попита Питър Марлоу.

— Ами, момчето ми, първо, това е нещо, което винаги съм искал да правя, а не мога. Много пъти опитвах, но никога не успях да изкарам нещо докрай. Това е най-трудното — да го изкараш докрай. Но най-важното е, че писателите са единствените, които могат да направят нещо за тоя свят. Един бизнесмен не може…

— Глупости — обади се Царя, — ами Рокфелер? А Морган, Форд, Дюпон? И всички останали? Нали с техни дарения се поддържат сума ти институти, библиотеки, болници, че и изкуството. Без техните мангизи…

— Ами тия мангизи са спечелени за сметка на другите. — отсече Бръф.

— Голяма работа, че ще върнат някое милионче на тези, които са им ги изработили. Тия кръвопийци…

— Ти май си демократ? — разпали се Царя.

— Естествено. Я виж Рузвелт… Виж какво направи за страната! Измъкна я от блатото, докато ония проклети републиканци…

— Това са глупости и ти много добре го знаеш. Републиканците нямат нищо общо. Това си е икономически цикъл.

— Да ти умра на икономическия цикъл. Републиканците…

— Ей, момчета — кротко се обади Ларкин, — хайде да оставим политиката за след яденето, а?

— Може — мрачно се съгласи Бръф. — Но тоя тука май е паднал от небето.

— Кажи, Мак, защо е толкова важно? Пак не разбирам.

— Виж сега, писателят може да изрази на хартия една мисъл или някакво мнение и ако е добър, може да повлияе на хората дори хартията да е за клозет. В днешно време само той е способен да направи такова нещо — да промени света. Един бизнесмен не може — ако няма голяма пара. И един политик не може — ако няма голям пост или власт, фермерът, и той не може, естествено. Счетоводителят, и той, нали, Ларкин?

— Къде ти!

— Само че ти говориш за пропаганда — каза Бръф. — Аз не искам да пиша пропаганда.

— А за киното ли, Дон? — попита Царя.

— Още не са купили нищо мое. Човек, докато не продаде поне един разказ, не е писател. Но киното е адски важно. Киното е най-важното пропагандно средство на всички времена — каза той и като видя, че Царя се готви да нападне, добави: — Дявол да го вземе, какво лошо има в това, че съм демократ.

— Бъдещето е на телевизията — каза Питър Марлоу, без да откъсва поглед от струйката пара, танцуваща над яхнията. — Веднъж гледах предаване на Александра Палас в Лондон. Беърд предава по една програма седмично.

— Чувал съм за телевизията — рече Бръф, — но никога не съм гледал.

— И аз не съм — кимна Царя, — но от това може да стане страхотен бизнес.

— Може, ама не и в Щатите — изсумтя Бръф. — Помисли си само какви са разстоянията! Е, за по-малките страни, като Англия например, сигурно става, но не и за държава като Щатите.

— Какво искаш да кажеш? — настръхна Питър Марлоу.

— Ами това, че ако не бяхме ние, войната никога нямаше да свърши. Така де — нашите пари, нашите оръжия, нашата помощ…