Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
Човек прави страховити неща, за да оцелее. Който не знае това, нищо не знае.
Съобщението е прието от неговия компютър.
Така става в наши дни. Не по телефона и не лично. Компютри. Имейли. Толкова е лесно да влезеш във връзка с някого, без да бъдеш открит. Чуди се как би могъл старият съветски режим да се справи с Интернет. Контролът над информацията заемаше огромна част от тяхната дейност. Но какъв контрол може да се упражнява върху Мрежата? А може и да няма кой знае каква разлика. В крайна сметка врагът бива залавян благодарение на информационно изтичане. Хората дрънкат прекалено много. Продават се един другиго. Предават съседи и близки. Понякога за кора хляб. Друг път — срещу билет към свободата. Всичко зависи от това доколко си гладен.
Саш прочита отново съобщението. То е кратко и простичко и Саш не знае какво да прави с него. Разполагат с телефонен номер и адрес. Но той все се връща към първия ред от съобщението. Такъв един най-обикновен ред.
Той го чете отново:
ОТКРИХМЕ Я.
И сега започва да се пита какво да направи.
Обаждам се на Мюз:
— Ще ми намериш ли Сингъл Шейкър?
— Ще се опитам. Защо, какво има?
— Искам да й задам няколко въпроса относно методите на работа в старата й фирма.
— Готово.
Оставям апарата и отново се обръщам към Люси. Тя пак гледа през прозореца.
— Какво ти е?
— Аз му имах доверие.
Понечвам да кажа, че съжалявам или нещо още по-изтъркано, но се усещам овреме.
— Ти бе прав — продължава тя.
— За кое?
— Лони Бъргър бе може би най-близкият ми приятел. Вярвах му повече от на когото и да било другиго. Е, освен може би на Айра, който обаче прекарва част от времето си в усмирителна риза.
Правя опит да се усмихна.
— Впрочем как ти се стори моя етюд на самосъжаление?
— Доста добър беше.
Тя се извръща от прозореца и ме поглежда.
— Ще опитаме ли отново, Коуп? След като всичко това свърши и сме разбрали какво е станало с твоята сестра. Ще се върнем ли към предишния си начин на живот, или ще се опитаме да видим дали пък нещо няма да излезе?
— Много обичам като започнеш да го усукваш.
Люси не се усмихва.
— Добре — казвам аз. — Иска ми се да опитаме.
— Добър отговор. Даже много добър.
— Благодаря.
— Не искам все аз да бъда страната, която излага на опасност сърцето си.
— Не си сама. И аз участвам.
— Та кой уби Марго и Дъг? — пита тя.
— Браво! На това се вика последователност в мисленето.
— Добре де, колкото по-бързо разберем какво е станало… — Тя свива рамене.
— Знаеш ли? — обаждам се аз.
— Кое?
— Толкова ми е лесно да си припомня какво ме привлече към теб.
Люси се извръща.
— Няма да заплача, няма да заплача, няма да заплача…
— Вече и аз не знам кой ги е убил.
— Ами Уейн Стъйбънс? Не мислиш ли, че е той?
— Не знам. Но и двамата сме наясно с това, че той не е убил Джип Перес.
— Мислиш ли, че ти казва истината?
— Разправя, че между вас имало нещо. — Пфу.
— Но стигнал само до ръчната фаза.
— Ако има предвид случая, когато нарочно се блъсна в мен при игра на топка и ме опипа, тогава — да, технически погледнато има право. Наистина ли ти каза подобно нещо?
— Да. Каза още, че е спал с Марго.
— Това може и да е вярно. Бая народ спа с нея.
— Аз не съм.
— Това е защото те спипах в мига, в който пристигна.
— Тук не мога да споря. Каза още, че Джил и Марго били скъсали.
— И какво от това?
— Дали е вярно, как мислиш?
— Нямам представа. Но нали знаеш какво беше в лагера. Все едно целият ти живот се извъртява в рамките на седем седмици. Всеки се събира с някого, скарват се на бърза ръка и всеки си намира друг.
— Така беше, но…
— Но какво?
— Но според общоприетата тогава версия двете двойки отиват в гората, за да, хм, се забавляват.
— Също като нас двамата.
— Именно. А сестра ми и Дъг все още бяха двойка. Не влюбена или нещо подобно, но все пак… разбираш какво имам предвид. Мисълта ми е, че ако Джил и Марго не са били вече заедно, за чий бяс им е било да отиват в гората?
— Разбирам. Значи ако тя и Джил са били вече разделени и след като знаем, че Джил не е загинал в онази нощ…
Спомням си предположението на Рая Сингх — жената, която очевидно е познавала и е била близка с Джил Перес, наричан още Маноло Сантяго: може би Джил е убил Марго. Може би Камил и Дъг просто са се натъкнали на него случайно.