Брутално
- Автор: Грейди Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Брутално». Краткое содержание книги:
— И докато ме наричате „негро“ — продължи той, — бъдете сигурни, че ще останете там долу, докато аз съм тук горе.
Сред тълпата отново се надигна смях. Сали усети в него електрически заряд. Тя надзърна иззад завесата към морето от тийнейджъри: къде ли беше госпожа Спароу?
От публиката се разнесе момичешки глас:
— Сам знаете, че си е така.
— Не, не го знам. А вие?
— Това е като живота ни, човече! Като нашия черен живот!
— Оправдаването на робовладелците, расистите и последователите на Линч ли е представата ви за „черен живот“? Езикът е велика сила! Като използвате расистката дума за себе си, за приятелите си или даже за вашите врагове, вие помагате на расистите.
— А ти как си викаш, по дяволите?!
— Фарън Сиърс. И това означава каквото съм го направил да означава през всеки ден от живота си.
— Ние сме афроамериканци!
Разнесоха се разпокъсани ръкопляскания.
— По дяволите — каза Фарън, — аз съм от Чикаго. Аз съм пълнокръвен истински американец.
Тълпата се разсмя.
— Дедите ми са били отвлечени от Африка. Бити с камшик и оковани във вериги, третирани като добитък. Какви са били те — това е част от мен, но само част.
— Това е моята страна! — Изригването на Фарън разтърси публиката. — Няма да се откажа от рожденото си право! Америка е също толкова моя, колкото е била и на Джон Фицджералд Кенеди!
— Мамка му! — изръмжа някой в тълпата.
— Гордейте се с произхода си, с онова, което е помогнало на народа ви да издържи и оцелее. Но не преследвайте някаква мистична самоличност отнякъде другаде, така че страната, в която сте родени, да може да ви бъде измъкната изпод краката — за пореден път!
Хлапетата се заспоглеждаха. Лицата им изразяваха противоречиви чувства.
— Има нещо, което не разбирам — каза Фарън. — Бях в Лос Анджелис, в една гимназия, приказвах с едно момиче. Чернокожо момиче. Умно, иска да стане юристка, като жената, която работеше в Конгреса и помогна за разобличаването на бандата от Уотъргейт. И знаете ли какво ми каза това момиче?
Публиката очакваше думите му.
— Каза ми, че всеки път, когато получи шестица, всеки път, когато излиза с учебниците си от класната стая, нейните „сестри“ я нападат и я питат защо се мъчи да бъде бяла.
— Какво ще й отговорите? — попита Фарън. — Ще й отговорите, че да е чернокожа означава да е неграмотна ли? Че всички чернокожи жени стават само да правят бебета и да получават нищожни заплати? Ще й отговорите, че е кучка, курва или негро — но не и личност? Че братята й стават само за баскетбол или да размахват патлаци и да продават дрога, която убива? Че да си умен и да се справяш добре в нашия свят, в който има стотици цветове на кожата, е нещо, което могат да правят само белите? Това ли ще й кажете? Това ще й кажат белите расисти куклуксклановците и фашистите. А вие на чия страна сте?
— Спокойно бе, пич!
Но преди смехът да обхване цялата публика, Фарън извика:
— Ще се успокоя чак когато умра! — Той поклати глава. — Един от най-добрите музиканти на този свят е чернокож. Свири джаз, произлязъл от нашите черни улици, и то така, че целият изтръпваш. Свири Моцарт и кара света да въздиша. Но сърцето му е разбито — също като на онова момиче. Влиза в училища, работи с хора като вас, които твърдят, че искали да станат музиканти. Но му казват, че нямало да упражняват гамите и акордите, защото така правели белите хора — независимо от него или от Дюк Елингтън. Затова онова, което излиза от инструментите им, е боклук, но те си казват „хей, нали си имаме касетофони“. Касетофони, произведени в Хонконг, програмирани от сингапурски технократи. Тази музика е създадена от чернокожи — защо сега да се отказваме от нея?
Сали погледна иззад завесата: госпожа Спароу вървеше по страничната пътека между редовете към стълбите, водещи зад кулисите.
— Да си умен не означава да си бял или китаец. Означава да си умен. Можете да сте такива, за каквито имате куража, ума, таланта, късмета или потта: лекари, монтьори, юристи, кметове, корпоративни шефове, ченгета, президенти, медицински сестри, оперни звезди, продавачи, монтьори, майки, бащи.
— Дойдох тук, за да помогна на онези от вас, които се захващат на работа и правят каквото могат и с каквото имат. Но имам гадното усещане, че прекалено много от вас, които седите тук, си мислят, че са голяма работа, като тормозят нашите братя и сестри, които използват мозъка си, за да го включат във вселената. Ако сте такива, вие работите с клановците.