Прелестен мрак
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Хроники на чародейците #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-258-4
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прелестен мрак». Краткое содержание книги:
Някои тайни могат да променят живота ти. Други могат да бъдат гибелни.
С приближаването на седемнайсетия й рожден ден Лена и Итън ще се изправят пред още по-големи опасности. Чародейка и смъртен не могат да бъдат заедно. А може би първо трябва да влязат в мрака…
Двамата могат да се справят с всичко, което градът им готви. Но след трагичната загуба на любимия си чичо, който е бил като баща за нея, Лена се отдръпва от Итън. Тя започва да крие тайни, които могат да променят техните взаимоотношения.
Сега, когато очите на Итън са отворени за тъмната страна на Гатлин, вече няма връщане назад. Преследван от странни видения, които само той може да види, Итън навлиза все по-дълбоко в сложната история на своя град и на своето семейство. Пътят му го отвежда сред опасната мрежа на подземните тунели, които лъкатушат из целия Юг. Пред Лена, Итън и верния му приятел Линк се разкрива свят, в който нищо пее такова, каквото изглежда.
Всяка целувка носи болка. Следващият удар на сърцето може да е последният. Сега това е тяхното общо проклятие.
Обичах я, атом по атом, с всяка клетка на изгарящото си тяло. Целувахме се, докато сърцето ми забрави да бие и очертанията на това, което можех да видя, да почувствам и да чуя, започнаха да се изгубват в мрака…
И любовта ги поведе в мрака…
— Божичко, надявам се да не свършим и ние така някой ден.
Линк се промъкна встрани и аз го последвах. Неговите родители никога не се проваляха в основната си мисия — да го засрамват.
— Защо родителите ми не са като твоите?
— Имаш предвид с психически проблеми? Или мъртви? Не се обиждай, но мисля, че това с психическите проблеми са го покрили като изискване.
— Баща ти не е побъркан, поне не повече от всички наоколо. На никого не му пука дали обикаляш с пижама посред бял ден, ако жена ти току-що е починала. А родителите ми нямат извинение. Просто са си сбъркани по принцип.
— Няма да свършим така. Защото ти ще бъдеш прочут барабанист в Ню Йорк, а аз… не знам, нещо, което не включва униформа от Конфедерацията и „Уайлд Търки“.
Опитах се да звуча убедително, но не знаех кое е по-невероятно — Линк да стане прочут барабанист или аз да се измъкна от Гатлин.
Все още държах на стената в стаята си картата със зелената линия, която свързваше местата, за които четях, местата, където исках да отида. Прекарах целия си живот, мислейки за пътищата, които щяха да ме изведат от Гатлин. После срещнах Лена и картата сякаш никога не беше съществувала. Мислех, че мога да остана където и да било завинаги, стига да сме заедно. Странно как картата сякаш беше загубила силата си да ме отведе мислено далече оттук, когато най-много имах нужда от нея.
— По-добре да се отбия да видя мама — отбелязах така, сякаш щях да намина към библиотеката. — Знаеш какво искам да кажа…
Линк удари юмрука си в моя, старият ни поздрав.
— Добре, ще се видим по-късно. Ще се поразходя малко.
Ще се поразходи малко? Линк не се разхождаше. Опитваше се да се напие и се подиграваше на момичетата, които не искаха да се натискат с него.
— Какво става? Да не би да си на лов за следващата мисис Уесли Джеферсън Линкълн?
Той прокара ръка през острата си руса коса.
— Иска ми се. Знам, че съм идиот, но в момента мисля само за едно момиче.
Момиче, за което не би трябвало да се сеща дори. Какво можех да му кажа? Знаех какво е да си влюбен в момиче, което не иска да има нищо общо с теб.
— Съжалявам, човече. Предполагам, че не е лесно да забравиш Ридли.
— Да, а това, че я видях миналата вечер, не помогна особено — поклати глава, разстроен. — Знам, че е Мрак и всичко останало, но не мога да се отърва от чувството, че между нас имаше нещо повече…
— Знам какво имаш предвид.
Бяхме двама жалки загубеняци. Макар да не вярвах, че Ридли е способна да изпитва истински чувства, не исках да го карам да се чувства по-зле. Пък и Линк не очакваше някакъв отговор от мен.
— Нали знаеш всички тия неща, дето ми ги разказваше за чародейците и смъртните, как не могат да бъдат заедно, защото смъртният ще умре?
Кимнах. Общо взето, мислех за това през около осемдесет процента от времето. Оставях малко и за другите си проблеми.
— И какво?
— С Ридли сме били… доста близки, и то повече от веднъж.
Зарови крак в тревата и направи дупка в идеално окосената ливада.
— Човече, информацията ми идва в повече.
— Да, но… Не аз спирах в някакъв момент. А Рид. Мислех си, че е била с мен просто от съжаление и че ставам само за мотаене насам-натам известно време. — Линк крачеше нервно пред мен. — Но сега си давам сметка, че може би съм грешал. Може би не е искала да ме нарани.
Очевидно беше мислил много за това.
— Не знам. Все пак е тъмен чародеец.
Линк сви рамене.
— Да, знам, но едно момче може да си помечтае.
Исках да му кажа какво става, че Ридли и Лена вече са заминали. Отворих уста, после я затворих, без да издам нито звук. Ако Лена ми беше направила някакво заклинание, не исках да го разбирам.
Бях идвал на гроба на майка ми само веднъж след погребението, но не беше на Деня на всички души. Не бях готов толкова скоро. Не чувствах, че тя е наистина там или се мотае наоколо като Женевиев или Великите. Усещах я само в архива и в кабинета у дома. Това бяха местата, които тя обичаше, местата, на които можех да си представя как прекарва дните си, където и да се намираше сега.
Но не и тук, не под земята, където баща ми беше коленичил с лице, заровено в ръцете си. Стоеше до гроба от часове.
Закашлях се, така че татко да разбере, че съм тук. Имах чувството, че се натрапвам в интимен момент между тях двамата. Той изтри лицето си и се изправи.