Смърт и малко любов

Глава 12.

— Разбира се, можем да хоспитализираме майка ви, щом настоявате, но ще трябва да лежи в коридора и няма да има кой да се грижи за нея.

Лекарката избърса ръцете си, които бе измила грижливо, след като прегледа Вероника Матвеевна. Да хоспитализира седемдесетгодишна болна с инсулт? Та главният лекар ще я уволни тутакси, дори без предупреждение. Болницата и без това е препълнена, оборудването е старо, лекарите не достигат, стаите са претъпкани — двойно над допустимата санитарна норма. Никой няма да позволи да бъде приет в болница парализиран човек, който няма да оздравее, а от друга страна, може и да живее много дълго.

— И какво да правя аз сега? — объркано попита Турбин, като й подаваше шлифера.

— Наемете болногледачка, ако не можете вие да се грижите за нея — равнодушно отвърна лекарката.

— Но аз и понятие си нямам от какви грижи се нуждае един парализиран човек! — отчаяно възкликна той.

Дожаля й за него. Толкова красив младеж — и ей го на, за един миг се е оказал прикован към парализираната си майка. Но тя с нищо не можеше да му помогне.

— Знаете ли, в моя район има много такива болни. Ако искате, ще ви дам техните адреси и телефони, свържете се с тях, те ще споделят опита си с вас. Сестрата ще идва всеки ден да й бие инжекции, а аз ще намина след два дни. Не забравяйте всеки ден по два пъти да мерите кръвното й налягане. И не се отчайвайте. Страшно е само в началото, а после всичко ще се нормализира. Ще свикнете, ще се научите как да й бъдете полезен, ще ви олекне. Честна дума — обещавам ви го. През тези десет години много пъти съм виждала хора в такова положение.

Той затвори вратата след нея и се върна в стаята. Майка му лежеше с отворени очи, абсолютно неподвижна, някак восъчна. Валери седна във фотьойла до прозореца и сякаш се вкамени.

Когато дотича вкъщи след срещата с Марат в Серебряний бор, майка му готвеше в кухнята.

— Мамо, остави за минутка готвенето. Трябва да те питам нещо.

Той наистина беше сигурен, че това е въпрос на две минути. Ще я попита, тя ще отговори, може би ще му покаже някакви документи, за които никога и през ум не му е минавало да попита. В неговия акт за раждане в графата „баща“ пишеше: „Виктор Фьодорович Николаев“ и майка му веднъж му беше обяснила, че името Турбин е известно и тя искала синът й да носи същото име като прадядо си дворянина и дядо си архитекта. Това обяснение никога не бе будило у Валерий нито въпроси, нито недоумение. Наистина Турбин беше по-хубаво от някакъв си там Николаев — тези Николаеви с лопата да ги ринеш, във всяка паралелка има по двама.