Смърт и малко любов

— Е, спомни ли си някого?

— Още не.

След процедурата с подлогата на него и през ум не му мина да й обуе пликчетата и сега Лариса лежеше на пода съвсем гола. Забеляза, че мъчителят й от време на време поглежда към оголените й бедра и покрития със златисти косми венерин хълм. Може би ще успее да го смекчи поне с това? Беше готова да му се отдаде, за да облекчи малко участта си. Но най-важното — за да спаси Серьожа.

Въпреки болките в цялото тяло, тя се постара леко да разтвори крака, та да изглежда по-съблазнително. Погледите на мъжа зачестиха и сега се спираха върху нея за по-дълго. Лариса отново промени позата си и не можа да сдържи стона си — по задните й части и бедрата не бе останало здраво място от ритниците.

— Какво се въртиш? — недоволно попита той. — Спомни ли си?

— Не още.

— А защо се разклечи? Да не ти се чука?

— С мъж като тебе? Разбира се. — Тя опита да се усмихне подмамващо, но усмивката й излезе жалка и кисела. — Толкова си необикновен, силен, загадъчен. Всяка ще бъде щастлива да…

— Така ли? — Той я погледна с любопитство. — Да не лъжеш?

— Честна дума.

— Сега ще проверим. — Като я гледаше присмехулно, той разкопча панталона си. — Е, какво? Да не се отказваш? Значи ще бъдеш щастлива да се начукаш с мен, така ли? Да видим тогава. — Свали делово панталона и гащетата си, със силен удар разтвори краката й и застана на колене между тях. — За последен път те питам. Да не кажеш после, че съм те изнасилил.

Лариса я достраша, но мъжествено си наложи да се усмихне:

— Моля ти се, нали сама предложих!

— Добре, щом е така. — Внезапно се наведе и запуши устата й с длан. — Да не ти хрумне да викаш — просъска той, втренчен в очите й, после бавно легна и се намести по-удобно.

Всичко ставаше като на забавен кинокадър. Мъжът се движеше бавно, ритмично, методично правеше еднообразни движения и не откъсваше поглед от лицето й. В очите му Лариса не видя нищо — нито сладострастие, нито животинска похот, нито дори намек за изпитвано удоволствие. Беше лице на експериментатор, който с любопитство наблюдава на предметното стъкло под микроскопа как живеят и се размножават микроорганизмите. Дори в кулминационния момент лицето му не се промени и не трепна, само между зъбите му се процеди нещо средно между въздишка и съскане.

Той стана, облече се и седна във фотьойла, като го обърна така, че да бъде лице в лице с жертвата си.

— Нищо особено няма у теб — каза, сякаш разсъждаваше на глас. — Тялото ти е като на всички. И ти също като всички си мислиш, че имаш между краката безценно съкровище, с което можеш да купиш света. Кой знае защо, всички жени си мислят така. Кой ли ви е внушил тази глупост?

Лариса беше отчаяна. Всичко се получи далеч не така, както бе разчитала, стана дори по-лошо. Той даже не я изнасили, просто се възползва от нея като от предмет. И тя няма в какво да го упрекне, наистина сама му се предложи — не я бе карал.