Завещанието
- Автор: Адлер Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Нейкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Завещанието». Краткое содержание книги:
Всички бяха на брега и на борда беше тихо. Апартаментът ми беше хладен, климатичната инсталация жужеше, а завесите бяха спуснати, за да не пропускат следобедните слънчеви лъчи. Захвърлих чантата си на един стол и отидох в спалнята. Обърнах се и му кимнах.
— Ела тук, Монтана!
И той, с усмивка, се хвърли в разтворените ми прегръдки.
Не повторихме онова, което се беше случило преди. Случи се нещо по-различно. Целувките му бяха много по-нежни, а моите — много по-страстни. Дланите му бяха съвсем нови за мен, устните му — горещи и познати. Тялото му прилягаше към моето, ласките му ме караха да тръпна, а устата му — да моля за още. Желаех Хари Монтана по-силно, отколкото някога щях да желая друг мъж. А Хари Монтана задоволяваше всичките ми нужди.
Бяхме все още в леглото в седем часа вечерта, взели душ и голи.
— Трябва да си поемем дъх — каза той с нос, сгушен във врата ми.
Аз нададох стон и зарових лицето си в гърдите му, започнах лекичко да го хапя.
— Не мога да се срещна със заподозрените тази вечер. Не искам да мисля за убийства и пари. Не може ли просто да останем тук, да бъдем сами? — помолих го аз.
Някъде дълбоко в подсъзнанието ми се въртеше мисълта, че ние може би щяхме да имаме само тази нощ. Човек никога не знае с мъж като Монтана, не знае кога може да изчезне отново и за колко време. Може би следващия път щеше да изчезне завинаги… Исках да взема от него всичко, което можех. Сега.
— Тогава, няма да се видим с тях — каза той, с което ме изненада. — Ще помолим за обслужване в стаята.
— Но тогава ще се наложи да се скриеш в банята — възразих аз.
— Наистина ли мислиш, че ще повярват, че ти ще изядеш вечеря за двама? Хайде, Дейзи, слез на земята, никой пет пари не дава, освен теб и мен.
Хвърлих му предпазлив кос поглед.
— А ти даваш ли пет пари?
— Да — каза той, изведнъж станал сериозен. — Давам пет пари за теб, Дейзи.
Не каза „обичам те“, но засега и на това бях доволна. Това не беше просто кратък сексуален флирт, бях с мъж, чувствата, към когото започваха да стават все по-дълбоки, мъж, който се интересуваше от мен.
— Да изпратим тогава за обслужване по стаите — казах и се усмихнах лъчезарно.
Част ІХ
Ден пети. Вила „Белкис“. Прочитане на завещанието. Време за истината.
„Дължим уважение на живите; на мъртвите дължим само истината.“