Завещанието

Онова, което не разбирам обаче, е какво се случи с всичките пари, които ти дадох. Какво се случи с бижутата? С недвижимата собственост? Не вярвам проблемът ти с хазарта да е чак толкова сериозен, така че какво точно направи ти с всичко това?

И не, мила Даян, не мисля, че ти си ме убила. Първо, не мисля, че си достатъчно умна да замислиш и приведеш в изпълнение нещо толкова сложно като убийството — освен ако не е, както се нарича, «престъпление на страстта»: да забиеш нож в гърба на неверния си любовник… такива неща.

Мисля, че по свой начин ти ме обичаше. Известно време чувствах у теб любовта. Аз пазя като скъпоценност тези спомени въпреки последвалото по-късно. И така, мила Даян, казвам ти сбогом и «на добър път».

Има само едно условие. За да получиш собствения си замък, трябва сега да кажеш истината. Така че стани мила моя. Признай коя беше тогава и коя си сега, къде са отишли всичките мои пари и защо. Не крий нищо, защото, уверявам те, Монтана със сигурност вече знае всичко“.