Игра на криеница
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на криеница». Краткое содержание книги:
— Хубаво апартаментче, Дженийн — рече и седна на дивана насреща ми. Извади пистолета и го сложи заедно с изолирбанда на възглавницата до себе си, после качи нозе върху масичката. — Много си падам по твърдата дървесина. Отдавна трябваше да облицоваме столовата ни с дървен цокъл, не мислиш ли? Тоя диван откъде е. От „Потъри Барн“ ли си го купила? Приятно ми е да видя жена с добър вкус. Ами онази модерна картина над камината? Чакай да видим дали ще позная. Бас държа, че е от „Крейт енд Баръл“. Съвсем в стила на „Сексът и градът“, нали?
Не отлепях очи от пода.
Простря ръцете си върху облегалката на дивана и въздъхна.
— Опа! Какво виждам? — Скочи изведнъж и грабна захвърлената до телевизора шапка на „Янкис“. И ме изгледа с отвращение, преди да я запрати като фризби над главата ми. — Не стига, че заряза мъжа си, ами си станала и фенка на „Янкис“, а!
Погледът му изведнъж се облещи и подивя. Грабна пистолета от дивана и притисна дулото в челото ми, право между очите.
— Помниш ли как се запознахме на брега преди толкова много години? — изрече тихо. — Тогава те спасих. Осигурих ти и всичко необходимо: дом, живот в рая. А ти да ми се отплатиш с лъжи! Да се престориш на умряла! Адски си гадна, знаеш ли?
— Прави с мен каквото си искаш — рекох. — Само нея не закачай.
— Това ли е най-добрата ти оферта? — завъртя той глава. — Ти, така или иначе, ще направиш каквото ти заповядам. Смятай молбата си за отхвърлена. Ема остава при татко си. Да беше помислила за скъпоценното си чедо, преди да дойдеш във Флорида и да подпалиш целия ми свят. — Изтегли затвора на пистолета. — Голяма грешка направих, че лично не те пречуках.
— Да, както уби първата си жена. И бебето ви — прошепнах. — И както уби Елена, Тео и онзи от бензиностанцията. А после и новата си жена и децата си.
— Точно това направих, Дженийн. А сега ви предстои да станете свидетели и на следващото действие, дами и господа. В него ще убия и втората си жена, по възможно най-бавния и болезнен начин.
Глава 113
Питър метна пистолета обратно на дивана и отключи белезниците около глезена ми. Издърпа ме за косите да се изправя и ме повлече към банята.
Запуши ваната и пусна горещата вода. От задния си джоб извади гумена кухненска ръкавица и я нахлузи на дясната си ръка. Спря горещата вода, след като тя стигна до горния ръб на ваната, и хвърли вътре шепа ароматизирана пудра за вана от оставената на ръба кутия.
— Виж как хубаво ухае — рече. — На океански бриз ли? Не, на калии. А сега да проведем поредния си експеримент. Да видим дали русалките наистина могат да дишат под водата.
Сграбчи косите ми с гумената си ръкавица и навря главата ми във водата. А тя беше неописуемо гореща. Колкото и да се съпротивлявах, ръката му ме притискаше като железен лост към дъното на ваната. Взе да влачи челото ми по емайла, все едно стискаше гъба за миене. Измина минута. После втора. Тъкмо да се предам и да отворя уста, и той ме върна обратно на този свят.
Измучах като животно и с пламнало лице загълтах въздух.
— Ихааа — изръмжа Питър. — Това не ти ли напомня на нещо? Щото съм запомнил от какво най те е страх, Дженийн. От удавяне. Нали ми разправяше как като малка си била на плаж с баща си и как те е спасил от мъртвото вълнение? Как си спряла да се бориш и си започнала да потъваш, а той взел, че те спасил. Ще ти кажа обаче нещо крайно неприятно, Дженийн. Татко ти го няма днес. Той отдавна е мъртъв. Сега аз съм татко ти.
И пак ме набута в горещата вода. Очите ми щяха да изскочат от напъна да не изпусна въздуха от гърдите ми и по някое време взе да ми се струва, че черепът ми е пълен с киселина.
И пак в мига, в който бях готова да се предам, та всичко да приключи, той повторно ме извади. А след като водата изтече от ушите ми, осъзнах, че Питър се смее. И то не със смеха на някой налудничав учен, а така, сякаш дъх не може да си поеме от радостна възбуда. Все едно не ме изтезаваше до смърт, ами гледаше някое видео с Еди Мърфи. След един дълъг миг успя да се озапти.
— Извинявай — промърмори и обърса очи. — Прости ми. Открай време съм се зарекъл да не намирам удоволствие в подобни неща, но този път стана изключение. От самото начало си знаех, че си заслужава да дойда. А, и да не забравя да ти кажа: след като се повеселим двамата с теб, дъщеричката ни ще дойде с мен в Мексико. Там ще я продам на онзи, който предложи най-висока цена. Ти предопредели по този начин съдбата й, Дженийн. Длъжен съм да те уведомя. Между съпрузите не бива да има тайни, нали? — И пак се разсмя, та чак взе да пръхти от радост. — Хайде, какво чакаш? Захапвай някоя ябълка! — рече и пак ме наблъска под водата.