Игра на криеница
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на криеница». Краткое содержание книги:
Едва когато взе да ми закопчава китките, а след тях и глезените, забелязах как съм облечена. Огледах се и ревнах. Бях по някакъв прозрачен сутиен и бикини, колан с жартиери и чорапи. И ръцете, и краката ми бяха намазани с гадно сладникав лосион с дъх на череши. Усетих, че съм и гримирана. Цели буци грим бяха наплескани по лицето ми, по устните, по миглите.
— Моля те — изрекох с мазните си уста, — моля те… не ме убивай.
— Ха! Ама че смешно съвпадение. Точно така се изрази преди куп години и Тара Фостър. Малко преди да я удуша със сутиена й — отвърна Десантчика и кръстоса яките си ръце. — Ако беше постъпила по-умно и беше оставила Харис да отнесе вината за убийството й, сега нямаше да си в това състояние.
В този момент забелязах втора врата в ъгъла на стаята. Изведнъж през нея долетя мексиканска поп музика — силни, надувани докрай тръби. Чуваше се и тропот от тъпчещи нозе, развеселени гласове и пиянски смях. Внезапното спиране на мексиканската музика бе посрещнато с вой, после започна някакво рап парче и тропането и виковете се възобновиха.
— Какво става? Какви са онези хора? — попитах.
— Търговци на наркотици — отвърна Десантчика. — Шефовете на мексиканския картел. Големи клечки. А аз ги снабдявам с жени. Не се притеснявай. Съвсем скоро ще ги опознаеш съвсем отблизо, направо интимно.
За миг мозъкът ми изключи. Главата ми се изпълни с равномерен шум, сякаш телевизионният сигнал бе напълно изчезнал.
— Но аз не съм проститутка! — викнах.
— На тях и не им трябва проститутка, глупачке. Имат специално тържество. Току-що сключиха страхотна сделка за луди пари. Рискуваха живота си, свободата си и в крайна сметка успяха. И сега са готови да купонясват, докато се скапеш. Или, в конкретния случай с теб, да купонясват, докато им писне да те изнасилват и те изхвърлят мъртва в морето.
Ясно. Очакваше ме най-ужасното. Сега разбрах как толкова момичета бяха изчезнали и защо труповете на много от тях така и не бяха открити.
— Няма да повярваш, ако ти кажа какви пари пръскат тия момчета. Не че не си заслужавам и последния цент, като имаш предвид какво чистене пада след тях. Понякога имам чувството, че са наполовина маи или ацтеки, защото тук се лее кръв като на човешко жертвоприношение. След което на мен се пада да бърша всичките кървища от тавана — захили се Десантчика. — Гледам, че вече успях да ти прикова вниманието. По лицето ти личи. Малко си възрастничка за тях, но пък и аз те предлагам като специален ордьовър, на половин цена. Така ми е заповядано и този път нямам намерение да се изложа. Нарежданията ми все пак са от самия шеф.
Нареждания ли?
— За какво става дума — успях да пророня. — Нареждания от кого?
При което Десантчика съвсем се разсмя.
— Ти наистина ли още не схващаш какво става? Дори сега. Ама то какво се чудя и аз? Скъпоценната малка Дженийн никога не е била в течение на нещата.
Какво?
— Нарежданията ми са от Питър, Дженийн. Не го ли помниш? Твоят съпруг? И най-добрият ми приятел? Десантчика не съществува. Никога не е съществувал. Всичко е дело на Питър. Мое и на Питър.
Глава 106
Веселбата в съседното помещение достигна трескави висини, след като надуха старовремския рап хит „Wild Thing“ на „Тоун Лок“. Звукът стана двойно по-силен, а аз не можех да отлепя поглед от касетъчния таван.
— Навремето Питър все за теб говореше — каза Десантчика, приседна на стола до леглото и погледна часовника си. — Какви глупости сте вършели заедно. Поначало те смяташе за свястно момиче. Много исках да се запознаем, но Питър все ми отказваше, естествено. Може би наистина много те обичаше. И затова толкова се изненадах, когато ми поръча да те убия.
Погледнах го. Още се смееше.
— Ти така и не проумя какво стана тогава, Дженийн — рече и завъртя глава. — Питър ме нае да те пречукам, докато той беше на риболов с яхтата. Да направя така, че да изчезнеш безследно. Да продам и теб като другите на нашите наркобарони. И тъкмо се канех да го направя, когато ти излезе от дома ви.
— Цял ден вървях подире ти, наблюдавах те как се поряза на плажа, после как си боядиса косата. Но успях да схвана какво си намислила чак когато се качи на крайморското шосе и тогава ми стана ясно, че се каниш незабелязано да напуснеш сцената. И реших да спра пред теб и да ти предложа да те кача. Ти обаче ми извъртя оня номер с мерцедеса и ми избяга. В началото не знаех какво да предприема. Но понеже имаше вид на човек, който не възнамерява изобщо да се връща, излъгах, че съм те убил.