Престъпен ум
- Автор: Картер Крис
- Серия: Робърт Хънтър #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-307-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Престъпен ум». Краткое содержание книги:
— Дори да има жена на име Мадлин Рийд от Питсбърг, Пенсилвания — възрази Тейлър, все още съумявайки да запази спокойствие, — за която е съобщено, че е изчезнала след девети април, това не означава, че ти си я отвлякъл или че знаеш къде е. Лесно можеш да се снабдиш по интернет със списък с имена от всеки отдел «Изчезнали лица» в страната. Ти си добре подготвен. Доказа го. Убедена съм, че дори арогантен тип като теб сигурно е мислил за вероятността един ден да го заловят. Логично е да се предположи, че си подготвил няколко трика, когато това се случи. Но дори и да си отвлякъл Мадлин, пак не можеш да ни дадеш доказателство, че тя все още е жива. Може да си я убил преди месеци и знаеш, че няма как да разберем със сигурност. Затова сега избра нейното име от множеството, които си изтезавал и убил, и я използваш, за да получиш последен шанс да излезеш навън. — Тейлър си пое дъх и погледна Хънтър, а после отново Лушън. — Не се шегувах, когато казах, че ще те застреляме, ако опиташ нещо. Ако мислиш, че пътуването ще ти даде възможност да избягаш и ние няма да предприемем нищо, защото смятаме, че може би имаш информация, която ще ни заведе до жива жертва, тогава си се объркал.
— Това вече е много по-добър аргумент от халосните патрони, агент Тейлър — отбеляза Лушън и плесна с ръце три пъти. — Но както току-що подчертахте, няма как да знаете със сигурност. Затова, когато откриете, че Мадлин Рийд съществува и е съобщено, че е изчезнала в Питсбърг, Пенсилвания, след девети април, ще можете ли да си позволите да ме обвините, че блъфирам? — Той ѝ даде няколко секунди да помисли и после добави: — Защото, ако го направите и аз не блъфирам, количеството лайна, което ще се изсипе върху вас и ФБР, ще ви стигне за цял живот.
Хънтър не слушаше. В главата му все още отекваха думите на Лушън: «Защото от два дни, приятелю мой, ти седиш пред човека, когото търсиш от двайсет години. Аз ти отнех Джесика».
Всяка частица в тялото му искаше да вярва, че Лушън блъфира, но беше съзрял в очите му нещо — обезпокоително предизвикателство, което можеше да се дължи единствено на убеденост.
— Виждам, че очите ти са обезумели, Робърт — каза Лушън, отмествайки вниманието си от Тейлър. — Опитваш се да решиш дали казвам истината или не. Мога да ти помогна. — Той прокара език по устните си. — Къща с жълта фасада, номер 5067, на ъгъла на Лемън Гроув Авеню и Норт Оксфорд, в източен Холивуд.
Хънтър почувства, че в гърлото му заседна нещо. Това беше адресът на Джесика. Но ако Лушън беше чел полицейските доклади, лесно би се сдобил с тази информация.
Лушън прочете мислите му.
— Знам, знам — отстъпи той. — Това не доказва нищо. Лесно мога да се сдобия с адреса. Но какво ще кажеш за това? Едната от снимките, за които ти спомена, че Джесика е била разпръснала из дома си, най-голямата от всичките, беше в сребриста рамка върху масичка до дивана от тъмнокафява кожа в дневната. Фотографията показваше вас двамата на някаква официална вечеря на лосанджелиската полиция или церемония по награждаване. Ти си с униформа и гордо показваш наградата. Джесика е с пурпурна рокля и същата на цвят чантичка. Косата ѝ е разпусната, но прибрана на една страна, над лявото рамо.
Все още твърдо втренчил поглед в Хънтър, Лушън млъкна, давайки възможност на съзнанието на стария си приятел да сравни думите с образите, заключени в паметта му.
И после нанесе последния си удар.
— Но ти знаеш каква е разликата между тази снимка и другите, които бяха осквернени в къщата, нали, Робърт? Тази фотография беше единствената, на която думата ЧЕНГЕ бе написана отвесно, не хоризонтално.
77.
Хънтър почувства, че сърцето му спря да бие, кръвта му се смрази във вените и празнотата в стомаха му се превърна в черна дупка, която заплаши да погълне душата му. Искаше да каже нещо, но гласът му бе заседнал в гърлото.
Очите му бяха съсредоточени върху Лушън, но не и умът. Мислите му се бяха върнали към нощта, когато част от него умря заедно с Джесика. Не се наложи да търси дълго. Всеки детайл, който беше видял в онази нощ, се бе запечатал в паметта му. Ровенето в тези спомени беше болезнено, но лесно. Той ясно си представи снимката, за която говореше Лушън — строшеното стъкло, сребристата рамка и думата ЧЕНГЕ, написана с големи кървави букви, отвесно. Както бе казал Лушън, това беше единствената фотография, на която думата бе написана по този начин.