Мрачният рицар
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-44-0
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Мрачният рицар». Краткое содержание книги:
Дама на любовта
Красивата и миролюбива Роуина знае, че Страйдър от Блекмор е воин и като такъв трябва да го избягва. Но нещо гори в очите на този могъщ рицар – нещо, което не е срещала в никой от неговия вид – нежност и желание да обича и да бъде обичан. Въпреки това да влезе в света му, би било лудост и противоречи на всеки принцип, на който е подчинила живота си. Затова тя трябва да устои на копнежа си да се озове в прегръдките му.
Мъж на войната
Страйдър е принуден от дълга да се бие за правдата и никога не е чувствал нуждата от дом, докато погледът му не се спира върху изящните лице и тяло на несравнимата Роуина. Заклел се е да не познава любовта и не се осмелява да се поддаде на чувственото й очарование. Но когато са надвиснали предателства и опасности, благородният рицар трябва да бъде героят на нищо неподозиращата лейди, макар че действията му може да му струват честта, сърцето и забранената му мечта за щастие.
– Знаеш ли – каза тя, като се отдръпваше от врата му – винаги съм грешала за нещо.
– И то е?
– Мислех, че на света няма нищо по-съблазнително от трубадур, пеещ на дамата на сърцето си за своите наблюдения. Но не бях права.
Тя прокара нокът надолу по ръката му, предизвиквайки тръпки след себе си.
– Най-невероятното прелъстяване е, когато един рицар, който е известен със силата си, говори от сърце. Не като негодник, който ухажва една жена, защото може, а като мъж, който иска само да даде от себе си.
Погледът ѝ го изгаряше, докато се взираше в очите му и той видя най-дълбока искреност.
– Обичам те, Страйдър. Винаги ще те обичам.
Наслаждавайки се на тези скъпоценни думи, той я целуна дълбоко, опитвайки пълната ѝ, сладка като мед уста. Вплете юмруци в косата ѝ и остави хладните, копринени нишки да погалят белязаните му от войната пръсти, остави нежната ѝ мекота да погали закаленото му в битки сърце. Тя развърза връзките на панталоните му, докато той посягаше зад гърба ѝ, за да разкопчае бледожълтата ѝ рокля. Страйдър изръмжа дълбоко в гърлото си, когато тя спусна ръката си надолу в панталоните му, за да го обгърне.
– Харесва ми, когато си дръзка с мен, Роуина.
– Наистина ли? – попита тя с дрезгав глас.
– Да.
Тя сякаш събра кураж след тези думи. Подръпна черната горна дреха, която падаше под коленете му. Страйдър премести тежестта си, така че тя можа да я издърпа. Бързо бе последвана от черната му туника.
– Ммм – въздъхна тя, докато прокарваше ръка по голите му гърди. – Твърде красив си за който и да е мъж.
Преди той да успее да отвърне на това, тя наведе глава надолу и нежно засмука зърното му. Страйдър се закле, че може да види звезди, когато неочакваното удоволствие го връхлетя. Дишането му се накъса и той погледна надолу, за да я наблюдава, докато дразни и измъчва плътта му с езика и устата си. Как би могъл да позволи на тази жена да го напусне? Как би могъл да ѝ даде свободата, когато всичко, което искаше да направи, бе да я задържи завинаги? И все пак той нямаше избор по въпроса. Никакъв.
Тя захапа плътта му закачливо, преди да се дръпне назад. Порочната усмивка на лицето ѝ го накара да се втвърди още повече, докато го буташе леко към пода.
Страйдър легна на одеялото си и ѝ позволи тя да определя темпото. Бе освежаващо да я вижда така... тигрица, която жадуваше за него, както той за нея. Тя издърпа ботушите от краката му, а след това чорапите му. Все още напълно облечена, махна бричовете му, оставяйки го гол пред себе си. Никога преди не бе имал жена, която да изучава тялото му толкова напрегнато. Усмихвайки се, тя се изправи и се върна на бюрото му.
– Какво правиш, Роуина? – попита той, подозрителен относно действията ѝ.
Тя се върна с писалката-перо.
– Ще те уча да пишеш – каза тя дяволито.
Страйдър се намръщи, когато тя седна до него и след това написа нещо върху корема му. Тръпки се спуснаха по цялото му тяло.
– Какво пишеш?
– Amor Vincit Omnia – каза тя с усмивка. – Любовта побеждава всичко.
Повдигайки се на лакти, той се загледа в петната мастило върху корема си, докато тя пишеше нещо друго под него.
– А това?
Тя прехапа устни, поглеждайки го дяволито.
– Аз принадлежа на Роуина.
Той повдигна вежди при тези думи.
– Така е, нали?
Тя кимна игриво. Страйдър я придърпа към себе си и я прикова към земята. Тя лежеше под него с блестящи и ярки очи. Той я целуна и след това отново, преди да се дръпне назад, бързо освобождавайки я от дрехите и обувките ѝ.
– Сега нека да видим какво мога да направя аз.
Взе перото от ръката ѝ, гледайки надолу към корема си, правейки всичко възможно, за да препише думите ѝ. Роуина го наблюдаваше, а сърцето ѝ бумтеше, когато той написа своето п и д наобратно, когато изписваше „принадлежи.” Въпреки това буквите бяха най-красивата гледка, която бе виждала.
Той я погледна очаквателно.
– Как да напиша името си?
Тя покри голямата му мъжествена ръка със своята и му показа как да напише собственото си име.
– С-Т-Р-А-Й-Д-Ъ-Р.
Той се облегна назад върху петите си, за да огледа работата си.
– Написах ли го правилно?
Очите на Роуина се замъглиха, когато видя разкривения почерк, който казваше, че тя му принадлежи. Въпреки че някои от буквите бяха деформирани и трудни за разчитане, това все още бе най-чудната гледка, която някога бе съзирала.
– Прекрасно е, милорд.
– Да – въздъхна той, възбуждайки я още веднъж. – Наистина си такава.