Роуан усети светът да се завърта. Можеше да издиша, но не и да вдиша, тъй като коляното на Косач Ранд беше отново върху гърдите му — сякаш стаята се носеше из пространството и той зажадува за екстаза на безсъзнанието, защото то бе по-добра алтернатива от онова пред очите му.
— Да, разбирам, че гласът те заблуди — каза Годар, който все още звучеше като Тайгър. — Не можеше да се избегне.
— Как… как… — можа само да изрече Роуан.
Вярно, че съживяването на Ранд му дойде като шок, но за него поне имаше логично обяснение. А Годар бе обезглавен от Роуан! Лишеният му от глава труп бе изгорял пред очите му!
Роуан погледна към Ранд, застанала в чинопочитание пред ментора си, и тогава разбра всичко.
— Ти успя да ме обезглавиш със срез точно по линията на челюстта — заговори Годар, — над ларинкса. Така че старите ми гласни струни са изгубени навеки. Но тези ще свършат работа.
Онова, което още повече влошаваше нещата, бе, че Годар не носеше роба. Облечен бе в дрехите на Тайгър, обут бе дори с обувките му. Роуан осъзна, че това е преднамерено — да не остане съмнение в съзнанието му какво е било сторено. Роуан се извърна.
— Не, трябва да гледаш — каза му Годар. — Настоявам.
Телохранителят отиде зад Роуан, стисна главата му и го принуди да насочи лице към мъжа в инвалидната количка.
— Как можа да сториш това?! — просъска Роуан.
— Аз ли? О, не! Беше изцяло идея на Айн. Аз не можех да сторя кажи-речи нищо. Тя е имала самообладанието да спаси критична част от мен от горящия манастир. Казват, че съм бил безжизнен близо година — за щастие, положен в лед. Повярвай, ако това бе мое дело, подходът щеше да е друг. Главата ми щеше да бъде прикрепена към твоето тяло.
Роуан не беше в състояние да скрие покрусата си. Сълзите му се лееха, докато бе терзан от гняв и невъобразима мъка. Биха могли да изберат всеки за това, но не, избраха Тайгър. По едничката причина, че беше приятел на Роуан.
— Побъркани мръсници!
— Побъркани? — учуди се Годар. — Не аз обезглавих своя Косач ментор и не аз се обърнах срещу приятелите му. Онова, което извърши ти и което си вършил по време на азотния ми сън, е непростимо по закона на Косачите! Докато аз и Айн не сме нарушавали никакви закони. Приятелят ти Тайгър беше подложен на Прибиране и тялото му бе пренасочено за друга цел. Ето колко е просто. Може да е нетрадиционно, но при дадените обстоятелства е напълно разбираемо. Онова, което виждаш пред себе си, малко или повече е последица от собствените ти действия.
Роуан наблюдаваше как гръдният кош на Тайгър се повдига и спуска от дишането на Годар. Ръцете му бяха отпуснати върху подлакътниците на инвалидната количка. Изглежда му струваше голямо усилие да ги движи.
— Този вид процедура, естествено, е много по-сложна от скоростното изцеряване — поясни Годар. — Ще са нужни поне още няколко дни, преди да получа пълен контрол над тялото на приятеля ти.
Той с мъка повдигна ръката си и я заразглежда, докато свиваше пръсти в юмрук.
— Я виж какъв прогрес! Чакам с нетърпение деня, когато ще мога да те надвия на Бокатор. Разбрах, че вече си помагал за тренирането ми.
Трениране. Сега всичко придобиваше логика, та макар и извратена. Спарингите, вниманието към физиката на Тайгър. Дори масажите — като биче, готвено за заколение. Но оставаше един въпрос. Роуан не искаше да го зададе, ала чувстваше, че го дължи на Тайгър.
— Какво направихте с… — Дори не можа да се накара да произнесе думата. — … С останалото от него?
Ранд вдигна небрежно рамене, сякаш бе нищо и никаква работа.
— Сам го каза, Тайгър не беше светило в интелектуално отношение. Всичко над шията беше никому ненужно.
