Обвинена в убийство
- Автор: Хименес Марк
- Серия: Скот Фени #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978954769-2428
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обвинена в убийство». Краткое содержание книги:
Скот и Ник се спогледаха многозначително.
— Аз отговарям и за това — добави Ройс. — За допинг тестовете.
— Имате ли проблем с допинга?
— Ами, чак пък проблем! Е, но по време на турнир сме засичали играчи да пушат трева в химическите тоалетни. Разбира се, това им пречи изключително много: не можеш да уцелиш дупка от петнайсет метра, ако си надрусан, както Трей успя да се убеди на турнира в Маями.
Скот и Ник отново се спогледаха.
— Антидопинговата програма е най-вече пиар. На спонсорите и рекламодателите им е писнало да четат за стероиди и допинг в спорта, затова голфът се представя като чиста алтернатива. Прилагаме възможно най-всеобхватни програми от тестове за непозволени вещества. Стероиди, стимуланти, бета-блокери…
Ник се засмя.
— Освен по лекарско предписание…
— Какво значи това? — попита Скот.
— Ами ако представиш бележка от лекар, че ти трябва бета-блокер за кръвното, можеш да си го вземаш и да играеш по-добре. Колко такива лекарски бележки си уважил досега, Ройс?
— Това е поверителна информация, Ник.
— Поверителна, а? Я иди в съблекалнята да видиш какво става…
— Значи Трей нито веднъж не е дал положителна проба? — попита Скот.
— Не. Но знаехме, че лъже. Дори сме му правили внезапни проверки у дома.
— Че имате ли право без прокурорска заповед?
— Разбира се. Ако не дадеш проба, не играеш.
— Това и за Тайгър ли важи? Него карал ли си го да пикае в чашка?
— Тайгър е изключение. Той е над тези неща. Отстраним ли го от игра, всичко отива по дяволите. Билети, телевизионни рейтинги, реклами… — Ройс въздъхна и се почеса по главата. — Откъде се забърка в тоя секс скандал?! Още не можем да се опомним. Петнайсет години си изкарвахме хляба покрай Тайгър, той беше икона, той направи голфа това, което е. Ако внезапно изчезне, какво ще остане? Някакви шкембести старци, които никой не иска да погледне. От известно време се оглеждаме за нова звезда, някой, с когото да подменим Тайгър, ако се провали окончателно. Иначе всички ще трябва да си търсим работа.
— И си бяхте помислили, че това е Трей?
— Поне се надявахме. Той спечели още първия си турнир, също като Тайгър едно време. Феновете го обикнаха, стана звезда. Но кокаин и хазарт… това е недопустимо. Ние сме длъжни да защитим имиджа си пред публиката.
Ник се засмя.
— Играчите не дават пет пари какво си мисли публиката, Ройс. Двайсет милиона души са без работа, не могат да си плащат здравните застраховки, банките им прибират къщите, а тук някакви баровци набиват омари с шампанско и псуват Обама, задето им вдигнал данъците…
Ройс го прониза с изпепеляващ поглед.
— Ти си гласувал за Обама, така ли? Знаех си! Ти си прикрит демократ, нали така, Ник?
— Не бе, не съм, кълна се!
Ройс заби обвинителен показалец в лицето му.
— Ако играчите разберат, че си гласувал за Обама, свършен си като агент!
— Кълна ти се, Ройс, аз нито веднъж през живота си не съм гласувал!
Ройс го изгледа с отвращение, после се обърна към Скот.
— Ако гледаш баскетболни мачове, там играчите се ругаят, псуват, показват си среден пръст. При нас няма такива работи. Нашите хора са възпитани, защото знаят, че голфът е кокошката със златните яйца. Ходят на благотворителни прояви, внимават какво говорят публично, дори ги обучаваме как да се държат пред медиите, за да не се изложат. Докато Трей смъркаше кокаин и пръскаше парите си във Вегас. Ние просто не можехме да допуснем някакъв безотговорен човек да ни убие кокошката със златните яйца.
— Това ми звучи като мотив — отбеляза Скот.
— За убийство ли? — Ройс се усмихна. — Ако искахме да го убием, трябваше да се наредим на опашка.
— Не е бил особено симпатичен, а?
— Меко казано. Всички го ненавиждаха, с много малки изключения: съпругите на колегите му, пласьорът, който го снабдяваше, букмейкърът му… и жена ти.
— Бившата ми жена. И на какво се надявахте тогава?
Ройс вдигна рамене.
— Евентуално да се забие в някой тежкотоварен камион с мотора си…
Скот поклати глава.
— По телевизията самият ти каза, че сте били като едно голямо семейство…
— Да, също като моето — с жена ми, родителите й и децата не можем да се гледаме, мразим се, завиждаме си и си забиваме нож в гърба.
— Най-редовно се отбивахме във Вегас — каза Ребека. — Той ми купуваше чипове, играех и на слот машините. Никога не ми е казвал, че дължи пари на казината.
— Дължал е петнайсет милиона.