Фантомът на паметта

— Задълго ли?

— До края на лятото. Не — коригирах се веднага, — до края на септември. През октомври ни предстоят безкрайни пътувания, а дотогава не искам никой да ме намери и историята да утихне. Ще го направиш ли?

— Корин — Муся тежко въздъхна, — на света няма нещо, което не бих направила за теб. Но ако вече си ми казал всичко, може ли сега и аз да ти кажа няколко думи?

— Слушам те.

— Няма никакъв смисъл да се криеш. Нещо повече — това е в разрез с целия ти замисъл. Защо му трябва на човек, който нищо не помни, не знае и не подозира, да се крие? Докато си пред очите на всички, докато следваш предишния си начин на живот, ти потвърждаваш онези неща, които искаш да втълпиш на журналистите. Но ако дадеш интервю и изчезнеш, само глупакът няма да разбере какво се крие зад твоето поведение и какво значи то. Не върши глупости, Андрей, не залагай сам себе си.

Тя май наистина бе права… Навярно разликата в интересите към различните жанрове литература си казваше думата. Аз не бях поклонник на криминалетата, а Муся бе прочела камари такива книги. Във всеки случай не можех да не се съглася с нея.

— Добре, и какво според теб трябва да направя?

— Хайде като начало да изясним какво самият ти искаш да правиш? — отвърна с въпрос на въпроса ми Муся.

Това беше напълно в стила ѝ. Какъвто и проблем да поставех пред нея, Муся първо ме караше да определя какво бих искал самият аз и едва след това търсеше и предлагаше варианти за решение.

И така — какво бих искал? Да се върна вкъщи? Не бях сигурен. Мисълта за принудителната близост с Лина не предизвикваше у мен най-приятните чувства. Ако нещата можеха да си останат, както преди, щеше да ми е много добре. Ала съдейки по всичко, вече нямаше да е възможно, Лина щеше да настоява за редовен секс, а точно това изобщо не ми се искаше. И да я обиждам не ми се искаше. И да се насилвам също не ми се искаше. Слава богу, тя бе толкова заета с бизнеса си, че идваше тук само веднъж седмично, но в момента и това ми беше много. Съпругата ми беше прекрасна жена, но нима съм виновен, че не я желаех повече? С радост бих се върнал вкъщи, ако тя заминеше някъде за месец-два. С Женя чудесно щяхме да се справим сами, пък и майка ми щеше да ни помага. Наистина след два месеца проблемът отново щеше да възникне със страшна сила, но през това време щях да измисля изход или нещата щяха да се оправят от само себе си…