Оцеляват само силните [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #12
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оцеляват само силните [bg]». Краткое содержание книги:
— Работил съм в Уестърн Педс — казах аз.
— Точно там. Две преки по-нагоре. Лабораторията се казва „Плазмо Дерма“. Занимават се с изследвания на кожата и правят синтетична кожа за присаждане на жертви от изгаряния. Специалността на Понсико е била клетъчни мембрани. Самоубил се е с инжекция с калиев хлорид — химичното съединение, което използват за екзекуции при смъртни присъди. Направил го е, когато е останал да работи до късно една вечер. Чистачката го намерила в четири сутринта. Прегърбен на лабораторната маса. На мястото, където главата се е ударила в ръба, има голяма рана.
Тя прокара пръст по добре оформените си черни вежди.
— Паднал е на главата си, когато е умрял?
— Така реши съдебният лекар.
— Къде се вмества DVLL?
— Оставил го е написано на екрана на компютъра си. Стю… Детектив Бишъп и аз помислихме, че е нещо техническо, някаква формула. Но разпитахме насам-натам, за да бъдем сигурни, в случай че е закодирано предсмъртно писмо. Никой в „Плазмо Дерма“ не знаеше какво означават тези букви и ги нямаше във файловете на Понсико. Накарахме един от нашите компютърни специалисти да ги провери. Имаше само числа и формули. Никой обаче не се изненада, че Понсико е написал нещо, което само той разбира. Бил е много умен и е живеел в свой свят.
— Оставил ли е бележка вкъщи?
— Не. Апартаментът му беше безупречно подреден. Всички казаха, че Понсико е бил приятен човек, тих, затворен и отдаден на работата си. Никой не го е забелязвал да изпада в депресия и родителите му в Ню Джърси казаха, че е говорел нормално, когато им се обадил последния път. Но родителите често казват така. Хората крият разни неща.
— Говорел е нормално, така ли? — попитах аз. — Това не означава непременно, че е бил щастлив.
— Родителите му казаха още, че бил сериозно момче. Така се изразиха. „Момче“. Бил гений. Оставяли го да прави каквото иска и заниманията му винаги имали резултат. И двамата са професори. Имах чувството, че в семейството цари голямо напрежение. По всичко личи, че е самоубийство. На спринцовката и на шишето с калий има отпечатъци от пръстите на Понсико и съдебният лекар каза, че позата, в която го намерихме, е характерна за хора, извършили самоубийство. Смъртта е настъпила бързо — масивен сърдечен удар, макар че Понсико е можел да улесни нещата за себе си, ако е бил глътнал успокоително средство като онези, които дават на осъдените на смърт преди екзекуцията. Но пък от друга страна, никой не е надничал зад рамото му.
— Тогава кое е съмнителното?
— Бившата му приятелка, също учен от лабораторията на име Сали Бранч, беше убедена, че има нещо гнило и непрекъснато ни се обаждаше, настоявайки да продължим с разследването. Каза, че в смъртта му няма никаква логика и Понсико не е имал причина да се самоубива. Щяла да знае, ако нещо не е наред.
— Макар да му е била бивша приятелка?
— И аз си помислих същото, докторе. Освен това тя се опита да хвърли подозрения върху новата му приятелка, затова решихме, че ревнува. После се запознах с новата приятелка и започнах да се чудя.
Конър отпи глътка вода.
— Името й е Зина Ламбърт и е странна. Работила е като чиновничка в „Плазмо Дерма“, но напуснала няколко месеца, преди Понсико да умре.
— В какъв смисъл странна? — попитах аз.
— Ами… ограничена, необразована и злобна. Язвителна. Сякаш иска да ти каже: „Аз съм по-умна от теб, затова не ми губи времето“. Макар да твърдеше, че скърби за Понсико.
— Сноб с претенции, че е интелектуалка?
— Точно така. Това беше странно, защото Сали Бранч е доктор на науките, а се държи като обикновен човек. А онази чиновничка се мисли за съвършена. Въпреки всичко, неприятният характер не превръща човека в заподозрян, пък и ние нямаме абсолютно нищо срещу Зина Ламбърт.
— Сали Бранч даде ли ви основание да подозирате Зина?
— Каза, че Понсико се променил видимо, след като започнал да се среща със Зина. Станал още по-сдържан, необщителен и враждебен. Всичко това ми се стори логично. Естествено, че няма да общува със Сали, след като е скъсал с нея.
— Сали каза ли защо са се разделили?
— Заради Зина. Тя връхлетяла като хищна птица и й го отнела. Въвлякла Понсико в някакъв клуб на интелектуалци с висок коефициент на интелигентност и той станал обсебен от умствените си възможности. И много арогантен. Но Сали не ми каза защо Зина би искала да му стори нещо лошо. Накрая престанах да отговарям на обажданията й. Майло ми каза за онези DVLL убийства. Някой избива хора със забавено умствено развитие. Може би е нещо, свързано с генетично прочистване. Ето защо се замислих за онази група с висок коефициент на интелигентност. — Конър поклати глава. — Макар че все още не виждам връзка с Понсико, освен ако не се е запознал с убиеца в онзи клуб и не е научил твърде много, за което е платил с живота си.