![Отвличането [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/2/otvlichaneto-bg-download.jpg)
Отвличането [bg]
- Автор: Хименес Марк
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 789547691438
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Отвличането [bg]». Краткое содержание книги:
Джак издиша облак дим.
- „Убиваме за мир“.
Грейси често беше разпитвала Бен за войната - искаше да разбере защо се е пропил, но той отказваше да говори за това.
- Миличка - казваше той, - ще разбереш лошите неща в живота достатъчно скоро. Няма нужда да приближавам този ден.
Тя въздъхна. Този ден беше настъпил.
- Бен убивал ли е хора в онази война?
- Убиваше и още как. Беше снайперист. - Джако дръпна от цигарата, издиша дим и заяви: - Дядо ти беше предател, но едно не мога да отрека: беше страхотен стрелец. Можеше да уцели между очите ония жълтури от хиляда метра разстояние.
Грейси се смълча. Сега знаеше нещо, което й се щеше да не беше научавала, както когато набързо прелистваше някоя книга и разбираше какъв е краят. Знаеше какво се мъчи да направи Бен и това я натъжаваше. Беше си помислила, че пие уиски, за да забрави онази война; сега знаеше, че пие, за да забрави, че е убивал в онази война.
- Много жалко - продължи Джако. - Предаде отряда си и сега ще ми се наложи да го убия.
Гласът на Грейси прозвуча странно дори за самата нея:
- Не, няма да убиеш Бен. Той ще те убие. И Джуниър също.
Двамата мъже замлъкнаха за дълго.
- Още учех във военната школа, когато случаят в Куанг Три се разсмърдя.
Специален агент Джан Йоргенсон току-що беше докладвала на началника си за последните си разкрития по отвличането на Грейси Ан Брайс. Агент Девро все още беше в Де Мойн. Момчето, което бяха отвлекли там, беше открито мъртво. Издирваха избягалия похитител, педофил с три условни присъди.
- Разследвам майор Уокър - каза Йоргенсон.
- Защо?
- Защото полковник Брайс е служил под негово командване в отряд „Пепелянка“. Защото има татуировка с пепелянка и мъжьт в парка е имал такава татуировка. Защото онези войници са участвали в клане. Защото Бен е свидетелствал срещу тях и Уокър се е заканил да го убие. И защото вие казахте, че не бихте приключили случая.
- Да, Джан, но да не мислиш, че Уокър е чакал почти четирийсет години, за да си отмъсти на полковник Брайс? И случайно намира внучката му, която живее в добре охраняван Комплекс в Поуст Оук, щата Тексас, отвлича я, накисва Дженингс и я завежда бог знае къде.
Сега, когато чу теорията си, тя наистина й прозвуча доста нелепо.
- Дори Уокър да е искал да си отмъсти на полковник Брайс, как го е свързал с Грейси и как я е открил? И ако искаше отмъщение, нямаше ли просто да убие полковник Брайс? Защо ще отвлича внучката му?
- Предполагам, че сте прав, Юджийн, но „Пепелянка“ е изключително голямо съвпадение.
Джон не беше поканил Бен на церемонията за дипломирането си в Масачусетския технологичен институт заради тази проклета татуировка с пепелянка. Притесняваше се, че някой важен за бъдещата му кариера човек може да я види и да разбере, че баща му е бил в армията и се е бил във Виетнам. По онова време сред преподавателите в елитните югоизточни университети се ширеше мнението, че във Виетнам са се били само тъпи южняци, момчета от малцинствата и неудачници. Беше се притеснявал, че след като баща му е неудачник, някой може да си помисли, че и Джон Брайс е такъв. Никога не говореше за Бен, дори пред Елизабет. Не й беше казвал за тази проклета татуировка. Тя обаче знаеше, че Бен Брайс е неудачник, както и съпругът й
Сега Джон Р. Брайс, вече милиардер, шофираше чисто новия си ленд роувър, купен за 53 000 долара и натъпкан с оръжие като бронетранспортьор; червените скали в индианския резерват Навахо в Ню Мексико се издигаха на лунната светлина и поглеждайки към Бен, който спеше на съседната седалка, Джон осъзна, че онези преподаватели са били много заблудени. Както и самият той. Както и съпругата му.
Бен Брайс не беше неудачник.
Джуниър спря вана пред хижата си в една планина в Ай- дахо на име Ред Ридж. Би дал всичко, за да можеше сега майорът да се появи на прага и да види Пати.
- Остава при мен - каза той.
Джако изсумтя и изчезна в тъмнината към своята хижа. Джуниър отвори задната врата на колата. Пъхна ръце под тялото на Пати и я вдигна.
- Мога да ходя - каза Пати с дрезгав глас, търкайки очи.
Джуниър я наклони внимателно и краката й докоснаха земята. Продължи леко да я придържа, за да се увери, че е стъпила здраво.
- Будна ли си?
- Мисля, че да - отвърна тя. След това го фрасна в носа и хукна в тъмнината. Мамка му, беше доста бърза за момиче. И удряше здраво.
Джуниър не тръгна да я гони, защото се беше затичала право към хижата на Джако. И както очакваше, скоро чу вик. След малко Пати се появи отново, носена от Джако като чувал с картофи.