![Отвличането [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/2/otvlichaneto-bg-download.jpg)
Отвличането [bg]
- Автор: Хименес Марк
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 789547691438
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Отвличането [bg]». Краткое содержание книги:
- Може би.
Джон отново погледна снимката.
- Винаги съм си мислел, че Грейси е наследила очите и косата си от теб.
Щеше ли да търси дъщеря си във всяко русо синеоко момиче по улиците, магазините, ресторантите? Щеше ли да се чуди как се променя тя с всяка изминала година, като онези компютърно симулирани снимки на деца, изгубени преди пет, десет, петнайсет години, които беше видяла в сайта за безследно изчезнали? Винаги ли щеше да се надява, че дъщеря й е все още жива? Щеше ли да се превърне в една от онези тъжни майки на отвлечени деца, които беше виждала по телевизията, да съхрани стаята на Грейси точно каквато е сега, надявайки се, че някой ден тя ще се върне?
Чу звънеца.
Тя седеше по халат в стаята на Грейси и се опитваше да си представи живота без дъщеря си.
Звънецът отново иззвъня.
Сърцето й подскочи и изведнъж заби ускорено. Изправи се. Знаеше кой е.
Това е тя! Грейси! Върнала се е!
Елизабет изскочи от спалнята и затича по коридора и надолу по стълбите, през фоайето и до входната врата. Отвори я широко, готова да прегърне дъщеря си, да я притиска и да плаче с нея, и никога да не я пусне.
Но ти не си Грейси.
На верандата стоеше млада жена в черна рокля; измъченото й лице изглеждаше смътно познато. Жената на Гари Дженингс.
Елизабет се подпря на касата на вратата. Беше толкова еигурна, че е Грейси. Сега за първи път след отвличането тя си помисли, че може би полудява, носи се по бавно течаща река право към водовъртежите, където ще се удари в скалите, а след това ще бъде изхвърлена през ръба на стръмен водопад, всмукана дълбоко в тъмнината, без да може да изплува. Примамлива мисъл.
- Мисис Брайс, толкова съжалявам за Грейси. Но съпругът ми не я е отвлякъл. Гари никога не би направил такова нещо.
И тя се обърна да си върви, но гласът на Елизабет я спря:
- Вашето бебе...
Жената се обърна.
- Докторите казват, че ще се оправи.
Тя се запъти към чакащата я кола, качи се и замина. Улицата беше празна и притихнала; розови панделки, завързани за пощенските кутии, пърхаха на вятъра, няколко пръснати листовки с образа на Грейси се гонеха по земята като деца, които си играят. Телевизионните бусове, полицейските коли, камерите, репортерите и зяпачите се бяха върнали към обичайния си живот, все едно светът не беше безвъзвратно променен преди седем дни; бащите и майките с професия се бяха отправили към офисите си; домакините се бяха завърнали към часовете по фитнес и магазините; децата бяха в училищата, журналистите - при новите сензации, а снимачните екипи - в Ню Йорк. Циркът си беше отишъл.
Елизабет се обърна и затвори вратата на живота си.
Джон гледаше как Бен вдига капака на отвора, изрязан в пода на работилницата, коленичи и осветява с фенера тъмното скривалище.
- Мразя плъхове - каза той.
След като се увери, че е чисто, той скочи в дупката. Подаде на Джон три дълги метални кутии и се покатери обрат- но горе.
Отключи едната и вдигна капака. Вътре, между преградите, имаше черна пушка, кутии с муниции, черна тръба - заглушител, досети се Джон, - кожен ремък, два пълнителя и месингова гривна.
Бен сложи гривната на лявата си китка, след това извади пушката и постави заглушителя. Пъхна пълнителя в отвора от долната страна на пушката и закопча ремъка в двата края. Изправи се и излезе. Джон го последва.
Бен коленичи на поляната, вдигна пушката на рамо, стисна приклада с лявата си ръка, изпъна десния си лакът встрани и се прицели с дясното око. Звукът от изстрела беше приглушен. Бен изсумтя, прицели се и отново стреля.
- По какво стреляш?
- По ония кактуси, на петстотин метра.
Джон наклони очилата си под ъгъл и се взря в далечината, но не видя нищо.
- Аз дори не ги виждам.
- В една от кутиите има бинокъл.
Джон се върна в работилницата и повдигна металните капаци. В едната кутия имаше нож с думата „пепелянка“, изписана върху проблясващото острие, две верижки с плочки, една с името Бен Брайс, а другата с Роджьр Долтъщ малка картечница с ремък и бинокъл. Джон взе верижката с плочката на баща си и я окачи на врата си. След това грабна бинокъла и изтича навън.
- Право напред, при скалите - каза Бен.
Джон погледна през бинокъла, нагласи фокуса и забеляза скупчените скали.
- Виждам скалите.
- Зад тях има един кактус.
- С жълто цветче ли?
- Да.
Застанал зад Бен, Джон изчисли теоретичната вероятност това цветче да бъде улучено от петстотин метра разстояние - трябва да беше едно на милион, въпреки че нямаше вятър, но като имаше предвид, че Бен е на шейсет години и—мисълта се шмугна в съзнанието на Джон... - на всичко отгоре пияница, вероятността надали беше по-голяма. Пушката произведе изстрел и жълтото цвете отхвръкна цяло и невредимо.