Отвличането [bg]

Грейси остана във ваната, докато водата изстина. После излезе и се избърса с една от хавлиите. Върху етажерката бяха подредени сребърен гребен, четка и сребърна шнола, четка и паста за зъби и шишенце с бебешка пудра.

Никога досега бебешката пудра не й се беше струвала толкова приятна.

Тя отвори вратата на банята и усети хладен полъх. Об­гърна тялото си с ръце, изтича до закачалката и бързо се об­лече. Странно. Всички дрехи бяха с нейния размер: бельо с дълги ръкави, дебели кадифени панталони, карирани памуч­ни ризи, вълнени чорапи и туристически ботуши. Сигурно изглеждаше глупаво. Ботушите обаче бяха хубави.

Завърза връзките и се изправи. Планинарка. Отиде до вратата, хвана дръжката и бавно я завъртя. Вратата се отво­ри. Открехна я и усети аромата на храна. Прииска й се да си е вкъщи, а Силвия да готви в кухнята. Когато обаче излезе от спалнята и се озова в дълга стая, осъзна, че не е у дома.

Из стаята бяха пръснати столове и маси; карти и табли­ци висяха по стените, големи метални кутии с печат „Аме­риканска армия“ отстрани бяха скупчени до едната стена, а по средата на стаята се мъдреше изтърбушен стар диван. Вратата в другия край се отвори и оттам влезе Джуниър.

   -  Я колко си хубава.

- Какво има в тези кутии?

- Военен инвентар. Защо си се подстригала толкова къ­со? Наистина приличаш на момче.

- Заради футболния сезон. Какво значи това?

-Джуниър отиде до кухненските шкафове.

- Кое?

- Какво значи инвентар.

- Ами гранати, експлозиви, амуниции, детонатори, на­палм, такива неща. Закуската е готова.