Хана [bg]

— Вашият какво?

— Щетъл. Значи село, на идиш. Майка ми казваше, че кремът й е идеален срещу студа през зимата и така си беше. Като се намажеше малко на устните и бузите, те никога не се напукваха. И миришеше хубаво.

— Тук в Австралия не става много студено.

— Но пък има страшно много прах, а морският вятър е солен.

— Госпожа майка ви тук ли е?

— Много бих се учудила. Но аз зная рецептата. Нужни са билки и плодове. И някои други нещица.

Под маската на иронично безгрижие той криеше жив ум:

— Смятате сама да ги правите?

— Ммммм.

— Създавайки фабрика?

— Ммммм.

— С хиляда и петстотин лири?

— Не ми е нужна голяма фабрика.

— Вече всичко сте пресметнали?

— Всичко.

— Ще наемете ли хора?

— Да.

— И къде в Австралия ще намерите тези билки?

— Познавате ли някой си Джеймс Барнаби Соумс?

— По име. Май беше някакъв отвеян изследовател. Възрастен.

— И ботаник. Най-милият и най-добрият човек в Сидни и в Австралия. Дадох му списъка на цветята, плодовете и билките, от които се нуждая, а той потърси австралийските съответствия. И ги намери. Не на всичките, но на повечето. Достатъчно, за да мога да направя крем, подобен на този на майка ми, който…

Тя млъкна. Лотар Хътуил нямаше вид на човек, който следи делови разговор. Вече почти не я слушаше. В чест на братята Ръдж тя беше облякла роклята си в черно и наситено червено (не, не тази с трийсет и деветте копчета, разбира се, а другата, с малкото квадратно деколте) и сега крачеше напред-назад пред него, плъзгайки се по черния лакиран паркет, но продължаваше да говори. А Лотар Хътуил я следеше напрегнато с поглед. „Не те гледа в очите, Хана, не е впечатлен и от приказките ти, а ако е бил, това вече е отминало. Знаеш прекрасно, че зад маската на равнодушие той желае гърдите и бедрата ти, представя си цялото ти тяло, изучава го подробно, разсъблича го и за теб това е любопитно, ново, силно усещане, подобно на засилваща се треска. Изгаряща, приятна треска и ти си готова на всичко, за да я засилиш още повече…“ През всичкото това време тя търсеше убежище в техническите подробности:

— Аз изучавах не само ботаника, но и се съветвах с един лекар, прочетох книгите му. Научих куп неща за кожата, кога и защо боледува и какво може да се направи, та да бъде в най-добрата възможна форма. Лекарите — или поне този, с когото се срещнах — нямат кой знае какви познания в областта, която наричат дерматология. Трябва да отида в Европа, във Франция. Въпреки това вече доста научих. Интересувам се също така и от косите и ноктите, от зъбите, от причините, поради които падат или пожълтяват като конските. И защо някои хора с лошия си дъх могат да убият летящ комар. Все още не зная всичко, което може да се научи… започнах да уча едва преди месец. Работя и с един аптекар, който ме учи на каквото може. Не е кой знае какво. Същото е и със счетоводството. Два пъти седмично. После ще надникна и в някоя банка, да видя как функционира, какви услуги може да прави, на кого и… на прозорците няма пердета.