![Хана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/4/hana-bg-download.jpg)
Хана [bg]
- Автор: Сулицер Поль-Луи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Бояджиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Хана [bg]». Краткое содержание книги:
Тогава тя познава за пръв път любовта, предателството, насилието. Години по-късно малкото момиче се е превърнало в известна жена, ръководеща истинска империя от предприятия и магазини за козметика. Преди това жаждата за приключения я е отвела в Австралия, Лондон, Париж, Виена. През цялото време Хана пази спомена за Тадеуш, когото търси из целия свят, за да се опита да осъществи своята първа любов.
Прототип на героинята е известната „императрица“ на козметичната индустрия Елена Рубинщайн. „Императрицата“ е заглавието и на книгата продължение, която „Златорог“ също подготвя.
Книгата е бестселър в десетки страни, от Америка до Япония.
— Хиляда и петстотин лири — каза Хана.
Дъждът се усили и тежките му и едри капки забарабаниха по кожения покрив. Хана срещна и проследи погледа на Хътуил. На няколко крачки от тях, през пелената на дъжда в полумрака се виждаше верандата на бяла къща. Лотар Хътуил, с глас, възвърнал си отново спокойствието и нежността и станал леко подигравателен, рече:
— Тази къща не е моя, искам да кажа не е на Елоиза. Тя е на един от приятелите ми в Сидни, когото срещнах тази сутрин. Той вече ми беше предлагал да ми я даде за известно време. Никога не бях приемал, сега го направих.
Силните му ръце най-после се раздвижиха, протегнаха се с разперени пръсти:
— Изобщо не сте длъжна да влизате, Хана. Само от вас зависи да се върнете в апартамента си. Мика ще ви откара, а в понеделник ще ви донесе хиляда и петстотинте лири в брой.
— Ще сключим договор.
Той се засмя.
— Щом искате.
Тя затвори очи, но веднага ги отвори. Сърдеше се на себе си за вълнението, което я бе обзело, ала в същото време изпитваше неудържимо удоволствие: „Явно ще е тази вечер, Хана“.
— Ще сключим договор — заяви тя — без нотариална заверка, нали така се казва. По този начин жена ви да няма да узнае за нашето съдружие.
— Защото ние ще се сдружаваме?
Той се усмихна по-подигравателно от всякога. Беше седнал, а тя крачеше напред-назад. Къщата я беше омаяла изведнъж. Имаше веранда, каквато вече бе виждала у онази млада жена от квартала Сейнт Килда в Мелбърн, на която беше продала роклите си. Но веднага след като прекоси верандата и прекрачи истинската врата, Хана попадна в един друг свят. Много смайващ — целият приземен етаж представляваше една-единствена квадратна стая, която сигурно беше петнайсет на петнайсет метра, с нисък таван и беше осеяна с осем или десет много изящни, тънички, почти невидими колони, дотолкова те се сливаха с цялото. Защото в тази шир всичко беше в черно и бяло. Черен беше подът от лакиран паркет… черни бяха рамките на вратите и прозорците, гредите, стълбата към горния етаж. Всичко останало беше бяло, еднакво — стените и мебелите, колоните, летвичките между гредите, вътрешните рамки на прозорците и крилата на вратите, та чак до фантастичния извит еркер в левия ъгъл в дъното.
До този момент в очите на Хана луксът, богатството по отношение на мебелите и обзавеждането никога не бяха имали друга възможна мяра, освен претрупаността, пищността, изобилието от мебели, килими, тапети и всичко това — огъващо се под покривчици, натруфени с пискюлчета и ширити. Подобна голота я стъписа и едва не я разтревожи. Единствените цветни петна, освен черното и бялото, бяха картините, повечето от които представляваха скици с въглен. Маслените платна бяха по-малко, при това странни, неясни, сякаш авторите им не са знаели много добре да рисуват и малко наслуки са ги намацали.
— Импресионизъм — обясни й Лотар Хътуил. — Трябваше да ви предупредя, че къщата е на един от най-оригиналните художници. Той нарисува портрет на Елоиза, но когато тя видя резултата, получи топли вълни и отказа да плати. Чували ли сте за школата на импресионистите?
Тя завъртя глава — очевидно не. (Дори беше решила, че той говори за истинска школа, със стени, чинове и черна дъска.)
Имаше и нещо друго, което усили смущението й, предизвикано от вида на помещението — и без това тя вече се владееше доста лошо, защото знаеше какво щеше да направи — на прозорците нямаше пердета.
А само Господ знаеше колко големи и колко много бяха! Подредени един до друг по цялата лява стена и на тази в дъното. Нямаха нито пердета, нито капаци, през стъклата се виждаше как вали. „Както е тъмно навън, сигурно се виждаме като посред бял ден в тази силно осветена стая!“ Тази мисъл направо я подлудяваше, а от това тя най-малко се нуждае…
При влизането им той я бе поканил да седне. Сетне предложи вино, но тя отказа; никога не бе пила, а и моментът й се струваше съвсем неподходящ, особено за подобни опити. Отказа дори чай. Той се засмя: „Толкова по-добре. И без това не знам да го приготвям“. След което, веднъж седнал (но не до нея, с което беше объркал всичките й предварителни предвиждания), повече не бе помръднал, сякаш беше на гости, с ръце на коленете, а шапката, бастунът и ръкавиците му бяха до него. Не правеше каквито и да било опити, просто я гледаше, съвършено спокоен. Затова тя бе принудена да потърси спасение в единствената тема, която й се струваше безопасна — парите, които той щеше да й заеме…