![Хана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/4/hana-bg-download.jpg)
Хана [bg]
- Автор: Сулицер Поль-Луи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Бояджиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Хана [bg]». Краткое содержание книги:
Тогава тя познава за пръв път любовта, предателството, насилието. Години по-късно малкото момиче се е превърнало в известна жена, ръководеща истинска империя от предприятия и магазини за козметика. Преди това жаждата за приключения я е отвела в Австралия, Лондон, Париж, Виена. През цялото време Хана пази спомена за Тадеуш, когото търси из целия свят, за да се опита да осъществи своята първа любов.
Прототип на героинята е известната „императрица“ на козметичната индустрия Елена Рубинщайн. „Императрицата“ е заглавието и на книгата продължение, която „Златорог“ също подготвя.
Книгата е бестселър в десетки страни, от Америка до Япония.
Настъпи мълчание. Малката машинка в главата на Хана отбеляза: „Това е първият истински комплимент, който мъж някога ти е правил. Никак не е неприятно. Доколкото комплиментът е искрен, но сигурно е така, защото не стигна дотам да каже, че си красива. И ако няма за цел просто да те напъха съвсем гола в някое легло, та да те разорава като картофена нива“.
… Но другата Хана, много по-интуитивна, изведнъж се задъха; корсажът на роклята неочаквано стегна гърдите й, станали почти болезнени.
Каляската забави ход.
— При пристигането ни в Гундагаи, преди да тръгна за Аделонг, наредих на Мика да се убеди, че не искате бижутата на Елоиза, че не сте разузнавач на банда ларикини. В случай че избягахте от имението и при положение че не вземехте нищо, той трябваше да ви следи, без да предприема нищо друго, без да се меси.
— Аз не взех нищо.
— Освен коня. Мика едва не умрял от смях като ви гледал как го оседлавате и възсядате.
— Много хитро.
— Е, не е можел отгоре на всичкото и да ви помогне. Проследил ви е до Маккенови на улица „Гленмор“. Значи ги познавате?
Тя разказа случая с братовчеда Шлоамел Визокер.
— Всичко става ясно — рече Лотар.
Каляската спря.
— Хана — каза Лотар. — Не исках да поема риска да ви чакам у вас, в апартамента, който сте наели — при много любопитни условия — от Том Оугълви, който е един от деловите ми партньори. Не исках и да ви моля за среща в някой хотел, където щяха да ни видят заедно. Елоиза приема кръшканията ми с камериерките й; дори по свой начин ги насърчава, разбрали сте го, щом сама избира любовниците ми. Поне знае с кого й изневерявам и предполагам, че не се чувства засегната, защото става дума за слугини.
Тя успя да спре думите си миг преди да изскочат от устата й. Щеше да каже: „Но моят случай не е такъв“. Ала прекрасно разбираше докъде ще доведе подобен разговор, „а ти все още не знаеш докъде искаш да стигнеш тази нощ“.
— Официално, тоест в подозрителните очи на Елоиза, аз съм в Сидни по сделки, нищо че е събота. Пристигнах сутринта и имах две чисто делови срещи. Тази вечер, в клуба ми на улица „Джордж“ вечерях със собственика на една шхуна — може би не знаете, това е кораб с платна. Тази е направо прекрасна, построена е в Съединените щати, мисля за нея откакто я видях преди месеци, мечтая да опъна платната й на вятъра между двата фара, от Куинсклиф до Мелбърн. Това е най-великолепният кораб, за който можеш да мечтаеш дори когато си швейцарец, и аз мечтая за него… Най-накрая Елоиза ми каза „да“, така както мъж отстъпва пред мечтите на жена си за кожи или диаманти; позволи ми да го купя. Тази вечер сключих сделката. Утре ще замина за Брисбейн, където шхуната е на котва…
Хана го гледаше учудена. Въпреки че малко го познаваше, тя винаги бе виждала Лотар обвит във вежливост и спокойна ирония. Говорейки за кораба, гласът му се беше променил, погледът също и в него се беше появила сякаш следа от детството. — Понякога мъжете са толкова изненадващи, Лизи. Ние оценяваме качествата им, но най-често ги обичаме заради недостатъците им. Или слабостите. Със слабостта, която ми разкри през онази октомврийска нощ, разказвайки ми как лъже жена си, докато аз го мислех за толкова сигурен в себе си, той ме трогна много повече, отколкото със силата, която му приписвах…
Той се усмихна, потънал в мечтите си:
— Не ви разказвам случайно за кораба. Елоиза ми откри необходимите кредити. Успях да се разбера с продавача за малко по-ниска цена от уговорената. Мисля, че очаквате не само съветите ми за начинанието, за което става дума в писмото ви, подписано Д. Маккена. Колко ви трябват?