Великолепно

— Виждаш ли ги? — попита Алекс с пресипнал глас и използва предимството на високия си ръст, за да огледа добре присъстващите.

— Не — отвърна Дънфорд с протегнат врат.

— Ема не е тук — заяви Алекс.

— Какво искаш да кажеш? Тя трябва да е тук.

— Не е. Мога да забележа косата й на миля оттук.

— Чакай! — изведнъж възкликна Дънфорд. — Виждам Бел.

Алекс проследи погледа на Дънфорд и видя русата коса на Бел. Тя беше обградена от обичайните си обожатели.

— Удсайд се е надвесил целият над нея.

Дънфорд сви вежди.

— И тя не прави нищо, за да му попречи. Последвай ме. — Той мина решително през тълпата, разбутвайки всички около себе си. Алекс го последва по петите.

— Бел — възкликна Дънфорд приятелски, когато стигна до нея, — изглеждаш по-прекрасна от всякога.

Той се наведе и целуна ръката й. Бел го погледна с голямо недоверие.

— И виконт Бентън! — Дънфорд потупа мъжа по гърба. — Не съм ви виждал цяла вечност. Тъкмо се канех да ви попитам за жилетката, която носите. Възхитен съм от нея? Къде си я ушихте?

След като вниманието на Удсайд беше ангажирано, Алекс се съсредоточи изцяло върху Бел.

— Лейди Арабела — каза той рязко и се освободи от останалите й ухажори с един унищожителен поглед, — трябва да поговоря с вас насаме.

— Нямам за какво да говоря с вас — отговори тя и вирна брадичка.

Алекс се обърна към Дънфорд и Удсайд.

— Бихте ли имали нещо против да открадна лейди Арабела за миг? Обещавам да я върна веднага. — Той намигна на Дънфорд. — Знам колко държи на вас и не бих искал да ви лишавам от компанията й за много дълго — добави той и се усмихна опасно на Бел, след това я хвана за китката и на практика я издърпа отвън на балкона. — Къде е братовчедка ти?

— Не страда по теб вкъщи, ако това те тревожи. — Бел преглътна конвулсивно. Веднага разбра, че е казала прекалено много на Алекс.

Той разпозна вината в очите й.

— Къде е тя? В опасност ли е? Само Господ знае в какви неприятности може да се забърка, ако няма някой, който да я наглежда. — Алекс нямаше логично обяснение за свиващия стомаха му страх, който премина през него, но по някакъв начин усещаше, че Ема се е забъркала в нещо опасно. А също така знаеше, че нямаше никакъв начин той да стои отстрани и да гледа как тя се излага на риск.

— Ема е напълно способна да се грижи сама за себе си, без каквато и да е помощ от ваша страна. Освен това, не ми беше известно, че тя ви засяга по някакъв начин.

— Не си играйте с мен, милейди — предупреди Алекс. — Къде е Ема?

— Вижте сега, Ваша светлост — отвърна заядливо Бел. — Вие се държите отвратително. Не знам какво сте й казали, но трябва да е било ужасно, защото тя дори не иска да говори за него. Ходи из къщата с най-мрачното изражение, което някога съм виждала и от време на време просто се заглежда някъде с празен поглед и започва да плаче. Надявам се да сте доволен — изрече ядно. — Всичко, което можем да направим, е да я разсейваме, за да не мисли за свинята, която я ухажваше! За щастие имаме… — тя замълча внезапно.