Женската сексуалност

По време на половия акт главата, представляваща съзнанието и инхибиращата критичност, първа разхлабва контрола си. Следват крайниците, неспособни да поддържат мускулния си тонус с увеличаването на вагиналната възбуда. Най-после, ако сексуалната наслада продължава да нараства, изчезват опорните точки на това, което е представлявало тялото за другия и за собствената личност (външното) и за самото себе си (вътрешното), на това, което е представлявало сърцето, обичало без контакт, и половият орган, от разстояние желал контакта и проникването. Тази дереализация се усеща като заплаха за всички нарцистични опорни точки на субекта, т.е. като нещо, сравнимо със смъртта.

Тъкмо небитието, нищото, на чийто риск се излага жената в половия акт, е това, от което най-много се е страхувала в процеса на структуриране на своето съзнание като субект на съзнателно социално съществуване. Унижавана в сърцето или в пола си през девическия си живот, може би още неуверена в своята привлекателност, ако мъжът не я успокоява с любовни слова по време на коитуса, тя може да бъде завладяна от впечатлението, че не е нищо повече от обект за удоволствие за партньора си, което окончателно подписва изгубването на стойността й като субект. Може би това е причината за честата първична фригидност. Несъмнено това е причината за вторичната фригидност с неуспешна дефлорация или за полови актове, вършени по навик с партньор иначе обичан, но несклонен към предварителна игра, към нежни думи, без които в половия акт мъжът изглежда на жената като мотивиран единствено от своята разгоненост; това може и да не е така, но той не помисля да го каже, сигурен в любовта си към своята партньорка и неосведомен за личностната обусловеност на желанието при жената, за разликата между мъжа и жената, която не е само самка и която иска, за да остане желанието й живо, мъжът да й казва, че я обича и че изпитва удоволствие от сексуалните срещи с нея. Познавам не един и двама мъже, обичащи истински жените си, които с мълчанието си по време на половия акт развалиха добре тръгналите си семейства. Те просто не знаеха, че за жената нещата не се разбират от само себе си.

Нарцисизиращото йерархизиране на перцептивни ориентири, възприети и запазени въображаемо в паметта, е позволило на момиченцето да се изгради според определени етически и естетически ценности. През юношеството личността на девойката е продължила да се изгражда в своето социално адаптиране към девствения й полов орган според морал, засягащ само фалическата етика и естетика — на това, което се вижда. Нейното активно или пасивно креативно поведение се е възприемало винаги като „добро“, когато е било приятно за нея, полезно и структуриращо за личността й във връзка със социалната й група, и „лошо“ в обратния случай. Всичко това е вече непотребно в нарцистичната дереализация, съпътстваща половия акт, от който жената получава наслада. Що се отнася до вълненията й, искам да кажа вълненията на сърцето, когато жената започне да изпитва наслада и пулсът й неимоверно се ускори от възбудата, сърцето също напълно престава да съзнава, покорява се и изчезва в странната наслада, която я кара да пропада в небитието. Това именно се нарича пропаднало момиче: такова, което е бцло като жена с някой мъж. Достатъчно е само вълненията на сърцето или на половия й орган да са били по време на детството й предмет на известна подигравка, на присмех, към който околните толкова лесно прибягват, когато видят девойка да се изчервява при приближаването на младеж, и опасността от себеот-даването несъзнавано се свързва с изгубването на собствената стойност.