Женската сексуалност

Мнозина предпочитат да не постоянстват, защото се боят от опасността, която се крие в това, че са с все същата жена, въпреки че тя е съблазнителна. Нали на жената се е гледало като на съучастник на дявола? Дали защото, чувствайки се приканени да я следват, мъжете се плашат от „там докъдето“ това би ги довело? Удоволствията на жените, когато те не се задоволяват с частични обекти като по времето на незрялата си младост и достигат чрез мъжете до наслада, близка до символичния фалос, както и исканията за удоволствия, на които мъжете обичат да откликват, когато желаят жените, ги засягат в тяхната чувствителност и в самото им същество. Цената им е неизвестна, но се заплаща с любов. Това ли е вечната последица от идентифицирането или съперничеството, което в тяхната мъжка диалектика поддържа тонуса им в човешкото общество, или става дума за още по-архаичната интроекция на желанието за другия, която им напомня за детството с майката и е готова отново да се появи? (Докато гениталната жена, фокусирайки желанието и любовта си върху мъжа, когото обича, не познава вече тези архаични процеси. Тя се задоволява да бъде самата себе си, като преживява и приема всяка кастрация в любовта, благодарение на която живее и обича.) Или пък се касае за епистемологичния нагон, основополагащ за мъжката интелигентност в своята съотне-сеност към символичния фалос, нагон, който, приложен към жената, губи всякакъв ориентир? За мъжете смисълът на женското наслаждение граничи с непонятното и световъртежът пред тази бездна ги плаши.

Защото запазилият своята цялост мъж се пита какво могат да струват на нарцисизма му любовта и желанието на жената. Жената има склонност да бяга от първия полов акт, от първата наслада, преди която усеща настъпваща в нея мутация. Сега е негов ред да бяга от любовта и желанието на жената, която му дължи спокойната си зрелост и верността на желанието си към него. Каква е тази метаморфоза в нейната пълна и незнайна зрелост, от предчувствието за която мъжът бяга? Орфей платил с живота си непохватната си вярност към Евридика и желанието си да я погледне. По-умел ли е мъжът от Орфей? Не е ли по-добре да се раздели докато е време с тази жена, която при всеки полов акт скрива от него винаги невидимата форма на своето желание, която при всяка прегръдка го оставя в неизвестност за смисъла на любовта си? Незнайно и невидимо са двата ориентира, заради които все някога мъжът изоставя жената, защото го карат на свой ред да се докосне до инстинкта към смъртта, непоносим за нарцисизма и цялостта му. Клиничните и социалните наблюдения показват, че в повечето случаи, ако не и винаги, компанията на подобна едновременно обичана и желана жена става уморителна или за любовта или за желанието на мъжа.